В един филм с работно заглавие „Вилата“, който така и не видя бял свят, Парцалев играеше ролята на измамен съпруг, който разбира за изневерите на жена си. Става голям скандал, след което Парцалев се качва в колата си и разстроен шофира. В епизода трябваше да се заснеме и момента, в който актьорът едва не прави катастрофа и не убива човек с автомобила си.
Парцалев можеше да шофира, но много се страхуваше. Въпреки това, вечери наред преди снимките около 22.30 той се качваше в моята кола и тренирахме в локалното платно на бул. „Ленин“. Наблюдавах го с какво желание се опитваше да кара бързо, стиснал здраво волана на колата. Гледах го как подтиска чувството си на страх в името на ролята. Но стана така, че усилията на Парцалев останаха напразни.
Той живееше с героя, който пресъздаваше. Така например във филма „Роялът“ изпълняваше ролята на Виделото. Отличителна черта за героя беше, че обича да си попийва и не може да си спести пари за обувки. Затова той ходи с едни скъсани обувки и си влачи краката. Месец преди снимките Парцалев разкъса едни свои стари обувки и започна да щъка с тях из къщи, като по този начин репетираше.
Не мога да отмина неговите запомнящи се герои от филмите „Петимата от Моби Дик“, „Два диоптъра далекогледство“, „Кит“, „Балонът“, „Тримата от запаса“ и „С деца на море“. И днес тези филми продължават да бъдат завладяващи и актуални и това до голяма степен се дължи на играта на Парцалев.
Търсеха го и за телевизионни участия, в постановки и забавни предавания. Зрителите по онова време не можеха да си представят новогодишна програма без участието на Парцалев. Той направи и силни телевизионни роли, една от които бе в „Криворазбрана цивилизация“ с участието на голямата наша актриса Ружа Делчева. И до днес много хора си тананикат популярната песничка на Вили Казасян из сериала „Детство мое“.
Голямата мечта на Парцалев беше някой от изтъкнатите ни режисьори да направи филм по книгата на Сервантес „Дон Кихот“. И в този филм Парцалев да играе самия Дон Кихот. Той копнееше за тази роля, считаше я за ролята на живота си. Една вечер Парцалев беше в приповдигнато настроение и сподели с мен, че се подготвя снимането на такъв филм в киноцентъра „Бояна“. Тъй като никога не се предлагаше на режисьорите, той ми каза, че искрено се надява да бъде избран за ролята на Дон Кихот. Това, което го успокояваше беше, че той отговаря на много от характеристиките на героя — висок, слаб, по своему чаровен и леко грозноват. Парцалев се подготвяше с години за тази роля, препрочиташе книгата и запаметяваше фрази от нея. Той имаше изключителна памет. Дори през 1977 година, при едно посещение в Испания, се беше снимал със статуите на Дон Кихот и Санчо Панса. Но въпреки всичко, той не бе предпочетен, филмът се засне, но без негово участие.
След години се появи и мюзикъла на Сатиричния театър „Човекът от Ламанша“ с режисьор Уляна Матева. Наистина му дадоха ролята, но с осакатен текст. Колкото и да се опитваше да направи образа по-жив и интересен, Парцалев нямаше успех, защото и музиката, макар и на композитора Димитър Вълчев, не бе добра. Така неговата голяма мечта, още от детските му години, не можа да се осъществи с този несполучлив спектакъл. Една зимна вечер Парцалев взе книгата на Сервантес, целуна я и я затвори. Сълзи пробляснаха в очите му. Повече никога не видях книгата нито в ръцете му, нито в дома му. Такъв беше този „Дон Кихот“.
ДОМЪТ НА ПАРЦАЛЕВ
Домът на Парцалев беше неговата крепост. Последният апартамент, който Парцалев обитаваше преди да почине, беше на бул. „Ленин“ (сега „Цариградско шосе“) №39. Жилището бе собственост на гжа Елеонора Събчева, дъщеря на Известния тенор Събчо Събев. Парцалев живееше тук под наем от 1979 година. Противно на много приказки по негов адрес той никога не е имал собствено жилище.
Апартаментът му беше като музей на старинни предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво, в един ъгъл се виждаше една огромна, добре подредена библиотека в шест реда, със ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван Базовите 22-тома, Смирненски в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и 22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др.
Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин, върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални старовремски чинии, два часовника, единият — на стената, а другият — с голямо махало, поставен на пода стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше голяма квадратна черна маса със шест стола. Сред антиките се открояваше още един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи.