— И аз много го харесвам.
— Харесваш го — продължил Парцалев, — но той е женен, и то за майка ми.
— Но нима бай Кольо е ваш баща?!
Жената смутено започнала да си гледа часовника и измънкала:
— Ама ние с бай Кольо просто като възрастни хора само сме си говорили, нищо повече не сме правили.
— Не се съмнявам в думите ви — казал Парцалев — но аз бях длъжен да ви кажа истината.
И Парцалев започна да се смее на глас.
— Всичко това ми беше много забавно. — сподели той с мен.
Прибрах се в къщи и когато видях баща си му казах:
— Татко, от днес на това куче ще му викам бай Кольо.
Баща му го погледнал, изчервил се и разбрал, че тайната му е разкрита. Леля Веска научи за тази случка след време и я прие с усмивка без да се тревожи.
Вог живя до 14-тата си година безоблачно и щастливо. Смъртта на боксера бе изживяна много тежко от цялото семейство. Погребахме го в гората на Витоша, над „Бялата вода“. Избрахме нарочно безлюдно място за неговото гробче. За първи път видях Парцалев да плаче. Сълзите му се стичаха по набразденото му лице. Вечерта, когато отидохме в Клуба на актьора на бул. „Цар Освободител“, след втората чаша уиски той ми каза:
— Илия, започва се. Нямам сили и не мога да си взема друго куче. — Помълча и добави:
— Имам стари родители, вече всичко може да се случи с тях. Каквото и да направя — това е живота.
Две години по-късно почина и бай Иван. Стотици хора дойдоха на погребението му. Тогавашният кмет на София Стефан Нинов, който познаваше Парцалев още като плевенски кмет, издаде специално разрешение бащата на Парцалев да бъде погребан в Централните софийски гробища.
И сега си спомням с тъга за Бай Иван като човек, така и неговото погребение. Парцалев беше много разстроен от смъртта на баща си и мъчно се възстанови.
В един от моите разговори не се стърпях и попитах бай Иван какво трябва да прави човек, за да живее като него по-дълго. Той ме изгледа малко начумерено, засука големите си мустаци и след известно мълчание насмешливо добави:
— Първата ми работа сутрин е да изпия две чаши вода. Водата измива всички киселини, останали в стомаха. Никога не ям топъл хляб, а вечер пия само по един чай от липов цвят. Месото го пека толкова много, че да стане почти твърдо. Кисело мляко ям всеки ден по една кофичка, ама преди да го хапна, го разбивам хубаво, за да му излезе въздуха.
За разлика от бай Иван, майката на Парцалев беше много сговорчива и живо се интересуваше за работата ни, за пътуванията ни и нашите изяви. Леля Веска беше лъчезарна жена. И сега си спомням топлия й поглед и усмивка. Тя беше главната жизнена сила на семейството, въпреки, че през последните си години се движеше трудно, заради болки в краката. Безкрайно грижовна за семейството и дома, лично се занимаваше и с гардероба на сина си.
Леля Веска и майката на Стоянка Мутафова се познаваха и често се чуваха по телефона особено, когато тандемът Стоянка Мутафова — Георги Парцалев беше много актуален. Когато Стоянка Мутафова станала „народна артистка“, майка й позвънила на леля Веска и тревожно споделила с нея новината:
— Веске, Стояна са я направили народен артист — и замълчала като мислела, че Мутафова са я понижили в работата.
Леля Веска, без да му мисли, рекла:
— Не се нервирай, от тези комунисти, човек всичко може да очаква.
— Така хубаво я успокоила, — ми разказваше Парцалев, — че майката на Мутафова се разплакала по телефона. Час по-късно като разбрала, че това звание е по-високо от „заслужил“ артист леля Веска й позвънила отново и й казала:
— Не се тревожи, ами се радвай. Това е хубава новина. Трябва да почерпиш за нея. Стояна са я повишили.
По-късно, през 1985 година, в предаването си „Всяка неделя“ Кеворк Кеворкян гостуваше на сем. Парцалеви в дома им на бул. „Ленин“ 39 (сега „Цариградско шосе“). Разговорът се водеше на живо за всичко около Парцалев и неговото семейство. В един момент Кеворк запита леля Веска:
— Другарко Парцалева, мислила ли сте някога, че вашият син ще стане толкова известен актьор?
— Разбира се, отвърна тя със закачлива усмивка.
— Е, откъде бяхте толкова сигурна?
— Знаех си, че ще стане артист и то добър, защото от малък много ме лъжеше, като порасна започна да лъже по-малко. Сега вече не лъже. Сега хората го лъжат, защото много вярва в тях. Иначе мене… понякога пак продължава да ме лъже.
Усмивката й се усили и очите й заблестяха. Такава беше леля Веска. Хуморът бликаше от всяка нейна дума и това качество може би Парцалев бе наследил от нея. Той често казваше:
— Тя, майка е такава. Все ме смята за малък и ми се бърка в живота. А аз като добър син трябва да слушам.