— Влязох в контакт само за няколко секунди, така че не разполагам с нещо повече от почти повърхностни впечатления. Все пак имам чувството, че ако разполагах с още малко време щях да му хвана цаката.
— Какво мислиш, защо не е успял да спаси Дейв?
— В съобщението, което ми беше изпратил, споменаваше, че отвлякъл вниманието си за кратко с компютъра. Шумът му вероятно е заглушил бръмченето.
— И защо не запази това съобщение?
— Изтрих го по причини, които нямат нищо общо със случая.
— Какви причини?
— Мои лични.
Той надигна чашата, а когато я остави, лицето му бе почервеняло.
— Човек може да си създаде сериозни неприятности, като унищожава важни веществени доказателства.
— Значи и двамата имаме нещо общо, нали, сър?
Очите му намериха моите и в тях прочетох същото, каквото бях виждал в други хора, които не са ми мислели доброто. Той задържа погледа си за около четири удара на сърцето, после въздъхна и отпусна глава.
— Дон ме предупреди, че има няколко пункта, по които не позволяваш да те притискат — обяви накрая.
— Истина е.
— Бъди спокоен, не е издал нищо кой знае колко поверително. Но все пак трябваше да ми каже нещо за теб.
— Така и предполагах.
— Няма да скрия, че те цени много високо. Въпреки това се постарах да науча повече чрез моите канали.
— И…?
— Не можах… а ще ти призная, че моите хрътки ги бива.
— После?
— После какво… Бях доста заинтригуван от факта, че източници, които смятах за сигурни, бяха изплезили език… Известно ми е, благодарение на поста, който заемам, че последната обща регистрация отпреди няколко години не може да се похвали с безукорност. Сигурен съм, че са се намерили немалко вратички за онези, които знаят къде да ги търсят. Давам си сметка, че сред обществото все още се скитат „несъществуващи личности“ — сиреч хора като теб, които не обичат да хвърлят сянка.
Опитах вкуса на бърбъна.
— И ако аз наистина съм един от тях? — попитах.
Той се захили гаднярски но не каза нищо.
Изправих се, пресякох стаята и спрях пред фотьойла му. После зареях любопитен поглед в акварела, който висеше на стената.
— Не мисля, че ще можеш да се скриеш от едно разследване — рече сенаторът.
Не отговорих.
— Нищо ли няма да кажеш?
— Какво искате да ви кажа?
— Защо не ме попиташ какво смятам да правя?
— Какво смятате да правите?
— Нищо — отвърна ми той. — Сядай сега.
Кимнах, върнах се при фотьойла и седнах.
Той изучаваше лицето му.
— Одеве да не беше намислил нещо?
— С четирима пазачи отвън?
— С четирима пазачи отвън.
— Не — рекох.
— Лъжец такъв.
— Дойдох тук за да ви помогна, сър. Не желая ненужни въпроси. Такава беше сделката. Ако е настъпила някаква промяна, бих желал да узная за нея.
Той почука с пръсти по дръжката.
— Нямам никакво намерение да ти създавам каквито и да било неприятности — каза накрая. — В интерес на истината, нуждаех се тъкмо от човек като теб и почти бях сигурен, че Дон ще ми го намери. Твоята необичайна мобилност и компютърните ти познания ме карат да мисля, че си заслужаваше да чакам толкова дълго. Ще ми се да ти задам цял куп въпроси.
— Ами почвайте.
— Не още. По-късно, ако имаме време. Ще го сметна за допълнителен материал по един доклад, върху който работя. Далеч по-важни — поне за мен лично — са нещата, които искам да ти кажа.
Намръщих се.
— През всичките тези години — поде той, — научих един много важен урок. Ако искаш някой да си държи езика зад зъбите, докато върши работа за теб, трябва да можеш да му отвръщаш със същото.
— Да разбирам ли, че не ви сдържа да ми се изповядате за нещо?
— Не чак да не ме сдържа. Всъщност, може и да е така. Не зная, не зная. Все си мислех, че някой от онези, които рискуват живота си за да ме защитават, трябва да узнае цялата истина. Кой знае — може това да помогне?
— Ако ви трябва изповедник — моля. Вашите тайни ще бъдат на сигурно място.
— Не си ли се питал защо цялата тази работа толкова ме безпокои?
— Аха.
— Я да чуем какво мислиш.
— Мисля, че сте използвали Палача за да извърши някакво действие, или действия, с незаконен, неморален или подобен характер. Това очевидно е станало неофициално. Само вие и Палача знаете какво се е случило. Давате си сметка, че деянието ви е позорно и че Палача е получил нещо като нервно разстройство в мига, когато е започнал да осъзнава всички последствия от извършеното. Тъкмо това може би е довело до окончателната му, твърда решимост да ви накаже за начина, по който сте го използвали.
Той разглеждаше внимателно дъното на чашата.