Выбрать главу

— Благодаря. Сметана? Захар?

— Да. И двете.

Настанихме се, стиснали димящите чаши и аз попитах:

— Какво имаш този път?

— Един случай с два проблема — рече той. — Първият от тях донякъде е по моята част. Вторият — не. Казаха ми, че случаят е абсолютно уникален и че изисква намесата на също толкова уникален специалист.

— Не съм специалист по нищо друго, освен по оцеляването.

Очите му подскочиха внезапно и се втренчиха в моите.

— Винаги съм смятал, че страшно разбираш от компютри — подхвърли той.

Отместих поглед. Това си беше чист удар под пояса. Никога не бях се представял пред него за специалист в тази област, а освен това помежду ни открай време съществуваше едно мълчаливо споразумение, че методите за манипулиране на обстоятелствата, които използвам, не подлежат на обсъждане. От друга страна, за него не е било тайна, че познанията ми за компютърните системи са колкото пространствени, толкова и задълбочени. Въпреки това, не обичах да говоря по този въпрос. Ето защо преминах към отбрана.

— Сега компютърните специалисти вървят по един цент дузината — рекох. — По твое време може да е било различно, но в наши дни даже малките деца в училище учат компютри. Та естествено и аз подразбирам от тези неща. Колкото всеки от моето поколение.

— Знаеш добре, че не това имах пред вид — продължи той. — Толкова ли отскоро се познаваме, та все още ми нямаш доверие? Въпросът ми произтичаше единствено от случая, за който ти говорех. Нищо повече.

Кимнах. Първата реакция не винаги е най-подходящата.

— Добре де — предадох се, — може и да знам малко повече от дечурлигата в училище.

— Тук вече ме разчувства. Ето че имаме отправна точка. — Той си сръбна от кафето. — Аз самият съм завършил право и счетоводство, но освен това съм учил военно дело, военно разузнаване и доста време потроших на обществена служба. Чак тогава ми дойде акъла да се захвана с тоя бизнес. От техника разбирам толкова, колкото са ми набивали в главата през всичкото това време — тук малко, там малко. Знам повече как нещо може да бъде направено, отколкото как става. В тоя случай също много неща не са ми ясни, та ще започна от самото начало и ще ти обясня доколкото е по силите ми. Където можеш, помагай ми и тъкмо ще разбера дали си човекът за тази работа. Може например да започнем, като ми разкажеш как са функционирали роботите от ранния период на космическите изследвания — като онези, които са изпращали на Венера.

— Това няма нищо общо с компютрите — рекох му аз. — Също и с роботите — за твое сведение. Тези устройства са действали на телефакторен принцип.

— Обясни ми в какво е разликата.

— Роботът е машина, която осъществява определени действия съобразно програма с инструкции. Телефакторът е лишена от воля машина с дистанционно управление. Телефакторът функционира в условия на обратна връзка със своя оператор. В зависимост от степента на нейното усъвършенстване, тази връзка може да бъде аудиовизуална, кинестетична, тактилна и дори олфакторна. Колкото по-висок е стадият на това усъвършенстване, толкова по-антропоморфична е неговата конструкция…

В случая с Венера, доколкото си спомням, операторът се е намирал в орбита около планетата и е носел екзоскелет, с чиято помощ е контролирал движенията на тялото, краката, ръцете и пръстите на устройството долу на повърхността и е получавал сведения за обкръжаващата го реалност с помощта на въздушно-реактивни трансдюсери. Носел е и шлем, свързан директно с монтираната в телефакторния механизъм камера — разположена вероятно в купола — която е предавала изображение на обстановката долу. С помощта на слушалки е получавал звукови сигнали. Наскоро след първите полети четох книга, написана от самия оператор. Та той признава, че в продължителни периоди от време забравял напълно къде се намира, забравял дори, че е командният фактор на тази взаимосвързана система и действително се е чувствал така, сякаш крачи из онази пъклена местност. Тогава бях още юноша и всичко това ми направи такова огромно впечатление, че мечтаех да си построя свое собствено устройство и да го направлявам, докато шляпа из локвите и се сражава с разни микроорганизми.

— Защо?

— Защото на Венера няма дракони. Както и да е, важното е, че тези телеферакторни устройства се отличават съществено от роботите.

— Все още схващам какво ми казваш — рече той. — Кажи сега за разликата между първото поколение телефактори и следващите.

Изгълтах остатъка от кафето.

— Нещата били доста по-сложни, когато на дневен ред дошло изследването на външните планети — продължих. — Отначало там не сме разполагали с възможност да изпращаме оператори в орбита. Нерешени икономически и технически проблеми. Главно икономически. Както и да е, устройствата се приземявали на изследваните светове, а операторите си оставали у дома. Това създавало значителни паузи в контролната верига. Доста време изтичало, докато се получи сигнал за обстановката, а след това още толкова, докато телефакторът приеме взетото на Земята решение. Първоначално прилагали доста опростената система „спри-тръгни“, но на втория етап в играта най-сетне влезли компютрите, като ги включвали вътре в контролната верига. За целта били разработени програми за моделиране и оценка на обкръжаващите фактори на средата, които след това се вземали пред вид по време на цикъла „спри-тръгни“. Въз основа на всичко това компютрите се използвали за да разработват краткосрочни поведенчески реакции. При следващия етап от усъвършенстването им те вече били в състояние да извършват „прогностичен контрол“ и да реализират собствени „спри-тръгни“ цикли. Всичко това все още изисквало човешки надзор, но само при възникването на непредвидени обстоятелства. Така че изследването на външните планети не може да бъде определено нито като автоматизирано, нито като управляемо — също така не било и кой знае колко ползотворно.