— Какво ще направите в такъв случай?
— Нищо, — отвърна, — така че, елате и седнете тук.
Аз кимнах и се върнах.
Той разгледа лицето ми. — Май бяхте близо до насилие?
— С четирима гардове отвън?
— С четирима гардове отвън.
— Не. — казах.
— Добър лъжец сте.
— Аз съм тук, за да ви помогна, сър. Без да ми се задават въпроси. Такава беше уговорката, доколкото разбрах. Ако е настъпила промяна бих желал да узная за нея още сега.
Той потропа с пръсти по карираното одеяло.
— Нямам желание да ви причинявам неприятности, — каза, — истината е, че имам нужда от човек точно като вас, и бях напълно убеден, че Дон може да включи такъв в играта. Струваше си чакането, заради необичайната ви маневреност и доказаната ви компютърна грамотност, както и чувствителността ви на определени теми. Има много неща, които бих желал да ви питам.
— Продължавайте. — казах.
— Още не. По-късно, ако имаме време. Всичко това ще бъде премия към доклада над който работя. Далеч по-важни — лично за мен — са нещата, които аз искам да ви кажа.
Аз се намръщих.
— В продължение на годините, — продължи той, — се убедих, че най-добре може да държи устата си затворена относно работите ти човек, за когото ти правиш същото.
— Принуден сте да признаете нещо ли? — попитах.
— Не знам доколко „принуда“ е правилната дума. Може да е, но може и да не е. Но от друга страна някой от тези, които работят за мен трябва да знае цялата история. Нещо някъде в нея може да се окаже в помощ — и вие сте идеалният избор за слушател.
— Става, — каза, и вие сте дотолкова в безопасност с мен, доколкото съм и аз с вас.
— Имате ли някакви подозрения защо тази работа толкова ме безпокои?
— Да. — казах.
— Да ги чуем.
— Използвали сте Палача за извършването на някакво дело или дела — незаконни, неморални или каквито и да е там. Очевидно не е въпрос на записи. Сега само вие и Палача знаете за какво става въпрос. Вие възприемате като пълна несправедливост, че когато устройството е започнало да разбира пълната тежест на събитието, то е пострадало от повреда, която като нищо може да доведе до окончателно унищожение за вас, затова, че сте го употребили по начина, по който сте го направили.
Той сведе поглед към чашата си.
— Уцелил сте. — каза.
— Всички ли бяхте замесени?
— Да, но когато това се случи, аз бях оператор. Вижте… ние — аз — убих човек. Това беше. Всъщност всичко започна като празненство. Този следобед бяхме получили вестта, че проектът е одобрен. Всичко е минало по план и е било получено последното одобрение. Всичко беше свършило, този петък Лейла, Дейв, Мани и аз — отидохме заедно на вечеря. Бяхме доста пийнали. След вечеря продължихме да празнуваме и незнайно как, партито се премести обратно в инсталацията.
— В течение на вечерта, както често става в такива случаи, все повече и повече абсурдни неща изглеждаха все по-малко и по-малко абсурдни. Решихме — вече забравих кой от нас даде предложението — Палача също да вземе участие в празнуването. В крайна сметка, това празненство беше негово и то в съвсем истински смисъл. Не след дълго това предложение ни изглеждаше единствено почтеното и започнахме да обсъждаме как да го осъществим. — Разбирате ли, ние бяхме в Тексас, а Палача беше в Космическия Център в Калифорния. Беше немислимо да се присъединим към него. Но пък телеоператорната станция се намираше точно в другата стая. В крайна сметка, решихме да го активираме и да се редуваме като оператори. Не ни беше останал много здрав разум и решихме, че е уместно всеки от нас да се свърже с него, за да сподели добрите новини. Така и направихме.
Той въздъхна, отпи от чашата си и ме погледна.
— Дейв беше първият оператор, — продължи, — Той активира Палача. И тогава… Ами, както вече ви казах, бяхме доста пийнали. Изобщо не сме имали намерение да изкарваме Палача от лабораторията, в която си стоеше, но Дейв реши да го изведе за малко навън — да му покаже небето и да му каже, че най-после отива там. След това изведнъж много се запали по идеята да заблуди охраната и алармената система. Беше просто игра. Всички се запалихме. Всъщност всички пискахме, че искаме да се пробваме с това нещо. Но Дейв се запъна и не превключи управлението, докато не изведе Палача извън района и оттам в безлюдната част близо до Центъра.
Когато Лейла успя да го убеди да и прехвърли управлението, кулминацията вече беше преминала. Играта вече беше изиграна. И тя измисли нова. Преведе палача до другия град. Вече беше късно, а и сензорното управление беше превъзходно. Това бе предизвикателство — да прекосиш града без да те забележат. А след това всички започнаха да дават предложения какво още да направим, като предложенията ставаха все по-абсурдни. След това Мани пое управлението и не поиска да ни каже какво ще прави — не ни даде дори да го наблюдаваме. Каза, че така щяло да стане по-весело за следващия оператор. Вижте, той бе по-добър от всички нас взети заедно, така мисля, и стоя толкова дълго, че ние се изнервихме. …Известна доза напрежение отрезвява и предполагам, че всички започнахме да си мислим каква пълна глупост вършим. Не само, че щяхме да провалим кариерите си — както и да стане — но и щяхме да взривим целия проект, ако ни хванеха, че си играем игрички с това скъпо оборудване. Поне аз смятах така, и също мислех, че Мани без съмнение оперира под влияние на съвсем човешкото желание още веднъж да се докаже като по-добър от останалите.