— Защо? Защо го е направила?
— Знам само, че известно време преди това е разговаряла с Дейвид, че е изтълкувала думите му за настъпващото възмездие и споменаването от негова страна на шлема, който разработвал, като индикация че има намерение да стане проводник на това възмездие, използвайки мен като най-удобен инструмент. Не знам точно какви думи са били казани в действителност. Знам само чувствата й относно тях, както ги видях в съзнанието й. Доста време се учих, че обикновено съществува огромна разлика между това, което се има предвид, това, което се казва, което се върши и това, което се вярва, че е било декларирано и това, което фактически се е случило. Тя е пратила пациента си по дирите на шлема и той й го е донесъл. Той се е завърнал във възбудено състояние, изпълнен с опасения и страхове, че ще отиде в затвора. Карали са се. Приближаването ми в този момент е активирало шлема и той го е изтървал и се е нахвърлил върху нея. Знам, че първият му удар я е убил, защото бях в съзнанието й, когато това се случи. Продължих към сградата с намерението да стигна до нея. Имаше обаче известно движение и аз се забавих по пътя, опитвайки се да остана незабелязан. Междувременно влезе ти и използва шлема. Изчезнах незабавно.
— Бях толкова близо! Ако не бях спирал на петия етаж с фалшивите си анкетни въпроси…
— ясно. Но е трябвало да го сториш. Не си могъл просто да нахлуеш вътре, щом е бил налице по-лесен начин за проникване. Не можеш да се обвиняваш по тази причина. Ако беше пристигнал с един час — или един ден — по-късно, без съмнение щеше да се чувстваш по различен начин, а тя щеше да е точно толкова мъртва.
Друга мисъл, обаче, започна да ме човърка. Беше ли възможно причината мъжът да се превъзбуди да е била тази, че ме е видял в Мемфис? Беше ли го разстроило очевидното идентифициране от загадъчния посетител на Лейла? Би ли могло зърването на лицето ми в този човешки мравуняк да е станало причина за тази последна сцена?
— Престани! И аз мога така лесно да се отдам на вината, заради това, че съм активирал шлема в присъствието на опасен човек, намиращ се на ръба на срив. Нито ти, нито аз сме виновни за неща, причинени на останалите благодарение на нашето присъствие или отсъствие, особено когато не можем да влияем на ефектите. Изминаха години преди да осъзная този факт и нямам намерение да го забравям. Колко назад искаш да се върнеш в търсене на причини? Изпращайки мъжа за шлема, тя самата е положила началото на веригата от събития, които са довели до нейното унищожение. Но тя е действала под влиянието на страха, присвоявайки си готовото оръжие, което си е мислела, че ще я защити. Но откъде се е взел този страх? Корените му са във вината, за нещо, което се е случило преди много време. И този факт, също. — Стига! Вината е водила расата човешка и е тегнала над нея от дните на най-ранното й осъзнаване. Убеден съм, че тя е неотменно с всеки един от нас чак до гроба му. Аз съм продукт на вина — виждам, че го знаеш. Неин продукт; неин обект; някога неин роб… Но аз се справих с нея: най-после осъзнавайки, че тя е необходимо средство за измерване на собствената ми човечност. Виждам твоето отношение към смъртта — на пазача, на Дейв, на Лейла — и също така виждам заключенията ти относно много други неща: Що за глупава, извратена, късогледа и егоистична раса сме. Доколкото това е вярно в много отношения, то не е нищо друго освен другото лице на онова, което вината превъплъщава. Без чувство на вина човекът не би бил по-добър от който и да е друг обитател на тази планета — с изключение на някои китообразни, за които току-що научих от теб. Обърни се към инстинкта си, за да получиш истинска оценка за жестокостта на живота, за поглед към естествения свят преди в него да се появи човекът. За да видиш инстинкта в най-чистата му форма, погледни насекомите. Там ще видиш военно общество просъществувало милиони години без следа от примирие. човекът, като изключим някои извънмерни отклонения, въпреки всичко, обладава много по-голям брой импулси на добронамереност, отколкото всички останали същества, при които инстинктите са по-голямата част от съществованието. Вярвам, че тези импулси се дължат непосредствено на този капацитет за вина. Той е свързан и с най-доброто и с най-лошото у човека.