мъничък, знаех за рибите и техните навици повече, отколкото ти знаеш сега. Аз съм старец, но мога да сляза до дъното на лагуната, а ти има да ме гониш. Тогава, пита се, за какво те бива? За нищо друго, освен да се биеш. Не съм те виждал в бой, ала знам, че си като твоите братя и, можеш да се биеш като дявол. Иначе и ти си глупав като братята си. Не можеш да разбереш кога губиш. Готов си да се биеш до смърт, но тогава вече е твърде късно, за да разбереш, че си изгубил.
Сега слушай какво направи този помощниккапитан. Когато водата почерня от нашите канута и ние, надувайки раковините, обградихме шхуната, той спусна лодката и заедно с останалите трима черни загреба към изхода на лагуната. Ето че и той беше глупак, защото кой разумен човек ще се отправи в открито море с такава черупчица? Бордът й стърчеше едва половин педя над водата. След него тръгнаха двадесет канута, в които имаше двеста млади мъже. Ние гребяхме пет пъти по-бързо от неговите чернокожи. За него нямаше спасение, но нали си беше глупав, стоеше с пушка в лодката и стреляше ли, стреляше. Не беше добър стрелец, но ние се приближавахме към него и мнозина от нашите падаха ранени или убити. И въпреки всичко за него нямаше спасение.
Спомням си, че през цялото време пушеше пура. Когато стигнахме на четиридесет фута от него, той захвърли пушката, запали с пурата си шашка динамит и я хвърли срещу нас. Запалваше все нови и нови шашки и една след друга ги хвърляше срещу нас. Сега си обяснявам, че той сигурно е разцепвал краищата на фитилите и е пъхал в тях кибритени главички — много бързо се палеха. Освен това фитилите бяха съвсем къси. Понякога динамитът избухваше във въздуха, но по-често в някое кану. А избухмеше ли в кану, с кануто се свършваше. Половината от двадесетте лодки станаха на трески. Кануто, в което бях аз, също отиде по дяволите, а с него и двамата мои другари. Динамитът падна точно между тях. Останалите канута запрашиха назад. Тогава помощникът взе да вика по нас: „Уа! Уа! Уа!“ И пак хвана пушката и започна да ни стреля в гръб; много паднаха убити при това бягство. А през цялото време черните в неговата лодка гребяха здравата. Казах ли ти аз, този човек беше същински дявол.
Но не се размина само с това. Преди да напусне шхуната, той я бе подпалил и бе наредил всичкия барут и динамит по такъв начин, че да избухват едновременно. Стотици от нашите бяха на борда и се мъчеха да угасят пожара, когато шхуната хвръкна във въздуха. И така богатството, за което се бяхме били, ни убягна, а колко от нашите паднаха убити! Дори сега, след толкова години, ме спохождат кошмари, в които чувам помощника да крещи: „Уа! Уа! Уа!“ Крещи с гръмотевичен глас: „Уа! Уа! Уа!“ Във всеки случай онези в лагерите бяха избити до един.
Помощник капитанът се измъкна от лагуната с малката си лодчица и ние бяхме сигурни, че това ще бъде краят му, защото как е възможно една такава черупка, с четирима души в нея, да издържи в океана? Мина месец и една заран, в затишието между два пороя, в лагуната влезе някаква шхуна и хвърли котва срещу нашето селище. Кралят събра старейшините и се взе решение след два-три дена да нападнем шхуната. Междувременно, спазвайки обичая да изглеждаме винаги приятелски настроени, ние се отправихме с канута към шхуната, като взехме със себе си за обмен нанизи кокосови орехи, птици и прасета. Но щом многобройните ни канута се изравниха с шхуната, хората от борда й започнаха да стрелят по нас с пушките си и докато бягахме назад, аз видях помощника — дето бе излязъл в океана с малката лодчица, — който взе да подскача, да се върти и да крещи: „Уа! Уа! Уа!“
Същия следобед три лодки от шхуната, пълни с бели мъже, приближиха брега. Мъжете тръгнаха през селото, убивайки всеки срещнат. Освен това избиваха птици и прасета. Тия от нас, които се спасиха от куршумите, седнаха в канутата и избягаха в лагуната. Като погледнахме към брега, видяхме, че цялото село е в пламъци. Привечер забелязахме много канута да идват откъм Нихи, селището до протока Нихи на североизток. Това бяха хора, успели като нас да се спасят: селото им беше подпалено от втора шхуна, влязла през Нихи.
Мракът ни застигна на запад от Паулу, дето посред нощ дочухме женски стенания, после налетяхме на цял куп канута. В тях бяха бежанци от Паулу, също превърнато в пепелище, защото трета шхуна влязла в лагуната през протока при Паулу. Както виждаш, помощникът със своите трима черни не се бе удавил. Стигнал до Соломоновите острови и разказал на събратята си за случилото се в Уланг. Тогава събратята му решили да тръгнат, да ни накажат и ето че дойдоха с трите шхуни и сравниха със земята селищата ни.