радостта си, че сме си взели добра поука, а ние за хиляден път ги уверихме, че се разкайваме и никога вече няма да правим така. И пак си посипахме
главите с пясък. Тогава капитаните казаха, че всичко това е много хубаво, но за да ни покажат, че не са ни забравили, ще ни изпратят по един дявол на дяволите, когото никога да не забравяме и за когото винаги да си спомняме, щом речем да вдигнем ръка срещу бял човек. После помощникът още веднъж ни се надсмя и изкрещя: „Уа! Уа! Уа!“ Сетне шестима от нашите, които отдавна мислехме за
мъртви, бяха свалени на брега от шхуните, след което шхуните вдигнаха платна и се изнизаха през протока към Соломоновите острови.
Шестимата първи станаха жертва на страшния дявол, когото ни бяха изпратили капитаните.
— И ви порази тежка болест — прекъснах го аз, защото веднага разбрах трика. На една от шхуните е върлувала шарка и пленниците умишлено са
били заразени.
— Да, тежка болест — продължи Оти. — Това беше страшен дявол. Дори най-старите не бяха чували за такова нещо. Ние убихме последните останали живи жреци, защото не можеха да се справят с този дявол. Болестта бързо се разпространяваше. Вече казах, че на пясъчната ивица стояхме, бедро до бедро и рамо до рамо, десет хиляди души. Когато болестта си отиде, останаха живи само три хиляди. И тъй като всички кокосови орехи бяха превърнати в копра, настъпи глад.
— каза в заключение Оти, — той
мръсна гад. Той прогнил, червеите него кай-кайу той вони. Той псе, краставо псе, мухи него изядат. Ние не плашим се тоз търговец. Ние плашим се, защо той бял. Канака много добре знае какво убиеш бял човек. Тоз краставо псе търговец, него има братя много, те него не оставят и бият се като дявол. Ние не плашим се тоз жалки търговец. Някога той много ядосва канака и канака искат убият него, но канака спомня страшен дявол и канака чува помощник крещи „Уа! Уа! Уа!“ и канака не убива търговец.
Оти закачи на въдицата си парче стръв, което откъсна със зъби от една жива, мятаща се селия, и въдицата със стръвта полетя към дъното, оставяйки следа от бели пламъци.
— Акули направили избягване — рече той.
— Сега ще уловим много, много риба.
Конецът му рязко се опъна. Старецът започна бързо да го събира и накрая хвърли в дъното на лодката голяма, тежко дишаща треска.
— Слънцето стане и аз занесе на тоз жалки търговец подарък едно голямо риба — каза Оти.