Когато бащата и братята на Джеси Бентли станали собственици на тия земи, част от непосилната работа по изсичането на горите била свършена, ала верни на отколешната традиция, те работели като впрегатен добитък. Живеели досущ като всички фермери от онова време. Напролет и почти през цялата зима пътищата за градчето Уайнсбърг представлявали море от кал. Четиримата млади мъже в семейството по цял ден се бъхтели на полето, хранели се здравата, все с проста и мазна храна, а вечер, претрепани от умора, се тръшвали върху сламениците и заспивали. В живота им малко неща не били груби и сурови и външният им вид бил груб и суров. Събота подиробед впрягали конете в триместните каруци и потегляли за града. Там се скупчвали около печките в дюкяните и разменяли по някоя дума с други фермери или е дюкянджията. Носели работни комбинезони, а зиме надявали тежки палта, целите опръскани в кал. Ръцете, които протягали да посгреят над печката, били напукани и зачервени. Трудно им било да водят разговор и повечето време мълчали. След като накупели месо, брашно, захар и сол, отбивали се в някоя от уайнсбъргските кръчми и се наливали с бира. Под въздействието на алкохола се отприщвали вродените им буйни страсти, дълго смазвани от героичните им усилия да покорят новите земи. Обладавал ги някакъв суров, почти неистов поетичен жар. На път за вкъщи се изправяли върху седалките на каруцата и крещели към звездите. Понякога се сбивали — люто и упорито, а друг път се отваряли на песни. Веднъж Инок Бентли, най-големият син, ударил баща си, Том Бентли, с дръжката на камшика и старецът май взел да бере душа. Дни наред Инок се криел в сламата над конюшнята, готов завинаги да забегне от тия места, ако се окаже, че избликът на мимолетната му страст го е довел до убийство. Майка му тайно го навестявала, носела му храна, осведомявала го за състоянието на болника. Щом най-лошото се разминало, той се измъкнал от скривалището, върнал се на работа и продължил да изсича горите, все едно нищо не било се случило.
Гражданската война внесе дълбок прелом в съдбата на семейството и спомогна за издигането на най-малкия син, Джеси. Инок, Едуард, Хари и Уил Бентли ги взеха във войската и всички загинаха далеч преди края на дългата бран. Те заминаха към Юг, старият Том се помъчи сам да движи работата във фермата, но не успя. Когато узна, че и четвъртият му син е убит, той прати на Джеси вест, че трябва да се върне вкъщи.
После майката, болнава вече от година, изведнъж се помина и старият съвсем се отчая. Отвори дума, че ще продаде фермата и ще се пресели в града. По цял ден ходеше напред-назад, клатеше глава и мърмореше. Запусна кърската работа. Сред царевицата избуяха плевели. Старият Том наемаше ратаи, ала не ги използваше разумно. Изпращаше ги заран в полето, а той се запиляваше из гората и присядаше на някой пън. Понякога забравяше да се върне вечер и някоя от дъщерите тръгваше да го дири.
Когато Джеси Бентли се върна у дома и пое грижата за фермата в свои ръце, той бе слабичък и чувствителен на вид момък на двайсет и две години. На осемнайсет бе заминал от къщи да се изучи — ако го бива — за презвитериански свещеник. Като момче беше особен, на такива по нашия край им викат „шута коза“, и не се погаждаше с братята си. Единствена майката го разбираше, а сега тя си бе отишла. Когато се върна да поеме фермата — а тя вече бе стигнала до шестстотин акра, че и повече, — хората от околните ферми и от близкото градче Уайнсбърг погледнаха с насмешка на намерението му да се справи с работа, която преди се вършеше от четиримата му яки братя.
Пък имаше и за какво да се подсмихват. Според едновремешните разбирания Джеси въобще не приличаше на мъж. Дребничък, крехък и малко женствен във фигурата, той носеше — както подобава за млади свещеници — дълго черно палто и тясно черно ширитче за връзка. Съседите се разсмиваха, като го виждаха след толкова години, но ги досмешаваше дваж повече, като видеха жената, за която се бе венчал в града.
Всъщност жената на Джеси скоро се помина. Може би Джеси имаше за това вина. Една ферма в северните провинции на Охайо, и то в трудните години след Гражданската война, не бе място за такава нежна жена. А Катрин Бентли бе наистина нежна. Джеси се държеше с нея грубо, както с всички наоколо. Тя се трепеше да върши всичката работа, която вършеха съседските жени, и той ни веднъж не я възпря. Помагаше в доенето на кравите, поемаше част от домакинството — оправяше леглата за ратаите, приготвяше храната им. Цяла година упорито работи от изгрев-слънце до късна нощ и след като даде живот на детенцето им, се помина.