Луиз се обърна и излезе, като остави двамата мъже в тягостно мълчание. После се затвори в стаята си за няколко дни, както често се случваше. Дори когато багажът на момчето бе стегнат и дойдоха да го вземат, тя не се показа. Откъсването на детето внезапно я промени и тя като че стана по-малко свадлива с мъжа си. Джон Харди сметна, че всичко се развива благополучно.
И така малкият Дейвид отиде да живее във фермата с Джеси Бентли. Две от сестрите на стария бяха още живи и живееха в къщата. Те се бояха от брат си и рядко проронваха дума, ако той бе наблизо. Едната от тях, която на младини се славеше с огненочервените са коси, бе родена за майка и пое грижата за момчето. Всяка вечер, когато Дейвид си легнеше, тя влизаше в стаята му, присядаше на пода и оставаше там, докато момчето заспи. Почнеше ли дрямката да тегне над клепачите му, тя добиваше смелост и шепнешком разказваше разни истории, които момчето сетне мислеше, че е сънувало.
Топлият й глас го зовеше с най-нежни имена, на момчето му се присънваше, че майка му се е променила, дошла е при него и вечно ще бъде мила, каквато бе в нощта след бягството. То също добиваше смелост, протягаше ръка и милваше в тъмата лицето на старицата, приседнала на пода, което я караше да прелива от щастие. Всички във фермата станаха по-радостни, откакто Дейвид се пресели сред тях. Суровите и неумолими черти в характера на Джеси Бентли, които караха всички в къщата да се дърпат настрана, да се свиват и мълчат, черти, които навремето присъствието на малката Луиз не можеше да смекчи, след идването на момчето почнаха видимо да се заглаждат. Сякаш бог се бе смилил и изпратил мъжка рожба на стария фермер.
Човекът, който се бе обявил за едничкия верен божи служител от долината на Уайн Крийк и бе молил бога в знак на благосклонност да го дари със син от утробата на Катрин, взе да мисли, че бог чак сега е чул молбите му. Той бе само на петдесет и пет, а изглеждаше като на седемдесет, толкова бе съсипан от мисли и кроежи. Сполучиха усилията му да разшири владенията си, малко бяха чифлиците по долината, които да не са негови, ала въпреки всичко до идването на Дейвид той бе горчиво отчаян човек.
Две страсти клокочеха у Джеси Бентли и помежду им в съзнанието му цял живот се водеше битка. Едната бе старата му страст. Той искаше да бъде божи човек и водач измежду избраниците на бога. Нощните му скитания из горите и полята го сближиха с природата, а у ревностно набожния човек има сили, които се предават пред силите на природата. След като Катрин му роди дъщеря, а не син, скова го дълбоко отчаяние, сякаш невидима ръка го повали със съкрушителен удар, но този удар като че смекчи себелюбието му. Продължаваше да вярва, че бог може всеки момент да му се яви иззад облаците или с ветровете, ала вече не изискваше тази благосклонност. Сега почна да се моли истински за нея. Често пъти го разкъсваха съмнения, взе да мисли, че бог е изоставил света. Оплакваше орисията си, задето не се е пръкнал в по-прости и по-благи времена, когато само по знак от някой облак в небесната вис хората напускали домове и земи и тръгвали из пустинята да създават нов човешки род. Трепейки се денонощно да направи фермата по-плодоносна и да разшири именията си, той жалееше, че не може да вложи неизтощимата си енергия в издигането на храмове или в изтребването на неверници — с една дума — на действия, които прославят божието име на земята.
Ето за какво копнееше Джеси, ала копнееше също и за друго. Той бе израснал и съзрял в Америка, в годините след Гражданската война, и като всички от онова време, бе засегнат от силните въздействия, съпътстващи зараждането на съвременната индустриализация. Джеси взе да купува машини, те му помагаха да върши кърската работа с по-малко работници; често си мислеше, че ако бе по-млад, би зарязал земеделието и би отворил в Уайнсбърг фабрика за селскостопански машини. Джеси свикна да чете вестници и списания. Дори изобрети машина за направа на телени огради. Смътно почна да проумява, че култът към древните времена и земи, който сам подхранваше у себе си, е далечен и чужд на промените, дето ставаха в съзнанието на хората. Започваше най-материалистичната ера в историята на човечеството, когато войните щяха да се водят без патриотизъм, когато хората щяха да забравят бога и да се интересуват само от нравствените еталони, когато жаждата за власт щеше да изтласка желанието да служиш и когато в жестоката, главоломна надпревара на човечеството за печалби, красотата щеше да бъде почти напълно забравена. И всичко това се разкриваше пред очите на Джеси, божия служител, както и пред хората около него. Ненаситната му алчност разпалваше желанието да натрупа пари по-бързо, отколкото позволяваше земеделският труд. Неведнъж отскачаше до Уайнсбърг и говореше по въпроса на зет си, Джон Харди.