Джеси и внукът му пътуваха из отдалечена част на долината, на доста мили от дома. Гората стигаше досами пътя и насред нея водите на Уайн Крийк, подскачайки игриво по камъчетата на дъното, бързаха към далечната река. Джеси бе странно умислен цял следобед, а сега изведнъж се разприказва. Спомените му се зареяха назад, към оная нощ, когато се изплаши от мисълта, че може да се появи някой гигант, да плячкоса и ограби именията му, и отново като в същата нощ, когато хукна през нивите, молейки бога да го дари със син, така се развълнува, та сякаш обезумя. Спря коня, слезе от двуколката и накара Дейвид да го последва. Прекатериха се през някаква ограда и поеха по брега на поточето. Момчето не обръщаше внимание на бръщолевенията на дядо си, подтичваше край него и недоумяваше какво ще стане. Ненадейно изскочи заек и бързо се стрелна в гората, момчето запляска с ръце и затанцува от радост. Вдигна очи към високите дървета и му домъчня, че не е мъничко зверче да се катери без страх по висините. Спря, взе в ръка камъче, запрати го край главата на дядо си право в храсталаците.
— Хей, животинче, събуди се. Хайде, покатери се по дървото — крещеше той с пискливото си гласче.
Джеси Бентли крачеше под дърветата с наведена глава, а мозъкът му вреше от напрежение. Тая трескавост се отрази на момчето, скоро то млъкна и някак посърна. Старецът си бе втълпил, че сега е моментът да изтръгне думичка от бога или знак от небесата, че старец и момче коленичили в самотен път насред гората ще могат да предизвикат чудото, което той бе чакал толкова години.
— Тъкмо на такова място онзи, другият Давид пасял овцете си, когато се явил баща му и му рекъл да отиде при Саул — мърмореше си старецът.
И като сграбчи грубичко момчето за рамото, той се прекрачи през едно повалено дърво, излезе на малка равна полянка, свлече се на колене и започна да се моли на висок глас.
Страхотен, непознат досега ужас скова Дейвид. Той приклекна под едно дърво и впери очи в сведения доземи старец. Коленете му се разтрепераха. Струваше му се, че при него не е само дядо му, а има още някой, който може да му причини зло, който не е благ към него, а жесток и опасен. Момчето се разплака, протегна ръка към малка пръчка и здраво я стисна. Когато Джеси Бентли, завладян от своята страст, се надигна и пристъпи към Дейвид, детето загуби ума и дума и телцето му се разлюля от уплаха. Над гората тегнеше напрегната тишина и ненадейно от тая тишина гръмна дрезгавият и настоятелен глас на стареца. Хванал момчето за раменете, той изви глава към небесата и закрещя. Лявата половина на лицето му потръпваше в гърч, ръката, сграбчила рамото на детето, потръпваше също.
— Прати ми своето знамение, о, боже — ревна той. — Ето ме в нозете ти с момчето, на име Давид. Слез при мен от небесната вис, дай ми знак за присъствието си.
С писък на ужас Дейвид се обърна, отскубна се от ръцете, които го притискаха, и побягна през гората. За нищо на света не можеше да повярва, че човекът, който бе вдигнал нагоре лице и дереше гърло срещу небето, бе неговият дядо. Момчето си внуши, че се бе случило нещо необяснимо и страховито, че по някакво чудо опасен злодей се бе вселил в тялото на благодушния му дядо. То тичаше с всички сили надолу по ската, хлипаше и пак тичаше. Препъна се в коренаците на едно дърво, строполи се, удари главата си, ала пак се надигна и се помъчи да хукне отново. Главата му се пръскаше от болка, след няколко крачки то се свлече неподвижно на земята, Джеси го пренесе в двуколката и там, когато дойде на себе си, стоплено от нежната ласка на дядовата му ръка, ужасът го напусна.
— Да се махаме оттука! В гората има някакъв страшен човек — настоятелно замоли момчето, а Джеси отмести очи към короните на дърветата и от устните му пак се отрониха слова към бога:
— С какво съгреших пред тебе, господи? — шепнеше той безгласно и повтаряше многократно въпроса си, докато караше лудешки по пътя, притиснал нежно към гърдите си кървящата главица на детето.