Ала Луиз още повече подплаши ратайчето, като се извърна и облегна лице на рамото му. Смътно се надяваше, че както онзи младеж прегръщаше Мери в тъмното килерче, и момчето ще я притисне в ръце и ще я целуне, но нищо подобно — момчето изпадна в паника. Зашиба кончето с камшика си и заподсвирква с уста:
— Май пътят е неравен, а? — гласно изломоти той. Ала Луиз така се разлюти, че като се пресегна, грабна шапката му и я запокити на пътя. Когато момчето скокна от каручката, за да си я вдигне, Луиз не го дочака, продължи напред и го остави пеша да бие пътя до фермата.
Луиз Бентли прие Джон Харди за свой любовник. Не към това се стремеше тя, но младежът така бе изтълкувал постъпката й, а Луиз бе толкова жадна да постигне онова, другото, че не оказа никакъв отпор. А когато след няколко месеца и двамата се изплашиха, че тя е на път да стане майка, отидоха една вечер в околийската община и се ожениха. Живяха известно време у Хардиви, а после си взеха своя къща. Цяла година Луиз се мъчеше да накара съпруга си да проумее онзи смътен и неуловим глад, който я бе тласнал да напише бележката и който все още оставаше неуталожен. Стотици пъти тя пропълзяваше в прегръдките му и се опитваше да му обясни, ала напусто. Той признаваше само собствените си представи за любовта между мъжа и жената, затова не я слушаше, а почваше да целува устните й. Това още повече я притесняваше и накрая тя пожела повече да не я целува. Не знаеше какво иска.
Ала когато тревогата, подмамила ги да се оженят, излезе фалшива, Луиз изпадна в бяс и му наговори горчиви и обидни неща. След време се роди синът им Дейвид, ала тя не можеше да го кърми, пък и не знаеше иска ли това дете или не. Понякога стоеше при него в стаята по цял ден, обикаляше го, от време на време се примъкваше близо и го докосваше нежно с пръсти, но имаше и дни, когато не искаше нито да зърне, нито да доближи до оня дребен къс човешка плът, който бе влязъл в дома й. Случеше ли се Джон Харди да я упрекне, че е жестока към детето, тя се изсмиваше.
— Ха, мъжка рожба е, каквото и да стане, ще си постигне своето — озъбваше се тя. — Виж, ако бе женска рожба, няма на света нещо, което не бих направила за нея.
Част четвърта
Когато Дейвид Харди израсна високо петнайсетгодишно момче, той — също като майка си — преживя нещо необичайно, което цялостно промени насоката на живота му, изтръгна го от спокойното кътче и го запрати право в широкия свят. Черупката от обстоятелства около него се разпука и той бе принуден сам да се втурне в живота. Махна се от Уайнсбърг и повече никой не го видя. След като се затри, майка му и дядо му се поминаха, а баща му много забогатя. Хвърли страшно много пари, за да открие сина си, но това не влиза в сегашния ни разказ.
Всичко стана в късна есен на една необикновена година за именията на Бентли. Реколтата навсякъде бе щедра. Пролетта Джеси бе закупил част от дългата ивица мочурлива черна земя по поречието на Уайн Крийк. Купи я евтино, но хвърли маса пари да я облагороди. Трябваше да се прокопаят грамадни канавки, да се укрепят с хиляди плочи. При тия разходи фермерите от съседните имения поклащаха неодобрително глава. Някои се подсмиваха, надяваха се Джеси здравата да се провали в това начинание, но старецът си гледаше работата и не обелваше дума.
След като отводни земята, насади я със зеле и лук и съседите отново се разсмяха. Ала реколтата излезе пребогата и донесе грамадна печалба. Така за една година Джеси изкара достатъчно, за да покрие разходите по култивирането на почвата и му остана да закупи нови земи. Той ликуваше и не можеше да скрие радостта си. За първи път, откакто бе станал господар на именията, той вървеше сред работниците си със сияйно лице.
Джеси закупи доста нови машини, за да плаща по-малко за ръчен труд, както и всички останали ниви от ивицата черна плодородна мочурлива земя. Един ден отиде в Уайнсбърг и купи велосипед и нови дрехи за Дейвид, а на двете си сестри даде пари да заминат на църковен събор в Клийвланд, Охайо.
Есента, когато настъпиха студовете и дърветата в гората покрай Уайн Крийк станаха златистокафяви, всеки миг, незает с училище, Дейвид прекарваше навън. Сам или с други момчета отиваше подиробед в гората да събира лешници и орехи. Връстниците му, повечето синове на труженици от фермите на Бентли, носеха пушки и ходеха да стрелят зайци и катерички, но Дейвид не отиваше с тях. Беше си направил прашка от ластик и дървен чатал и ходеше сам за орехи. Докато бродеше из гората, в главата му минаваха какви ли не мисли. Усещаше, че вече е почти мъж, питаше се какво ще излезе от него, ала преди да намери отговор, мислите му отлитаха в друга посока и той пак си оставаше хлапе. Един ден уби катеричка — беше стъпила на ниските клони на едно дърво и писукаше срещу него. Стисна я и побягна към къщи с нея. Една от сестрите на Джеси сготви малкото животинче и Дейвид го изяде с наслада. Опъна кожата на катеричката върху дъска, а дъската провеси на връв от прозореца на стаята си.