— Е, може би в крайна сметка пушенето нищо не значи — мислеше си той. Спомни си, че докато бе в колежа и сегиз-тогиз прочиташе по някой роман, на страниците на една книга, попаднала веднъж в ръцете му, срещна и порядъчни, макар и малко свободни жени, които пушеха. С прилив на нова решителност той работи цяла седмица над проповедите си и в усърдното стремление да достигне до ушите и сърцето на новия си слушател, забрави както смущението си от амвона, така и неделната молитва в стаичката на камбанарията.
Опитът на преподобния Хартман с жените бе доста оскъден. Син на майстор на каруци от Мънси, Индиана, той трябваше да работи, за да се издържа в колежа. Дъщерята на фабриканта на бельо живееше на пансион в къщата, където и той живееше като студент, и се ожени за нея след продължително и церемониално ухажване, най-вече от страна на момичето. В деня на сватбата фабрикантът на бельо даде на дъщеря си пет хиляди долара и обеща в завещанието си да й остави двойно повече. Пасторът смяташе, че е сполучил в брака и ни веднъж не си позволи да помисли за други жени. Не искаше да мисли за други жени. Това, за което жадуваше, бе да служи тихо и предано на бога.
Борба лумна в душата на свещеника. Отпървом искаше да достигне до съзнанието на Кейт Суифт, да задълбае в душата й със своето слово, ала сетне отново пожела да зърне бялата снага, легнала спокойно в леглото. Едно неделно утро, когато, разпъван от мисли, не можеше повече да спи, той се надигна от постелята и излезе да се разходи из улиците. Тръгна по Мейн Стрийт и стигна почти до старата Ричмъндова къща, но изведнъж спря, взе един камък и се втурна обратно към стаичката на камбанарията. Отломи с камъка едно ъгълче в стъклото на прозореца, после заключи вратата, седна на писалището пред разтворената библия и зачака. Когато се вдигнаха транспарантите от прозореца в стаята на Кейт Суифт, той видя през дупката леглото й, но нея я нямаше. Тя също бе станала рано и излязла да се поразтъпче, а ръката, която дръпна транспаранта, бе на леля Елизабет Суифт.
Свещеникът почти се разплака от радост, задето се избави от греха да я гледа с нечисти помисли, и се прибра вкъщи, венцеславейки всевишния. Ала за зла участ забрави да запуши дупката на прозореца. Късчето стъкло, отчупено в ъгълчето на прозореца, бе отщипнало босата петичка на младенеца, който стоеше като закован, устремил прехласнат поглед към лицето на бога.
Тая неделя Къртис Хартман забрави проповедта си. Говори на своето паство и рече, че е погрешно хората да мислят, че техният пастор се отличава от тях и му е отредено да води безгрешен живот.
— От личен опит знам, че нас, проповедниците на божието слово, ни обсаждат същите съблазни, които връхлитат и вас — каза той. — И аз съм бил въвличан в изкушение, поддавал съм се пред него. Но само божията десница, разперена над мен, ме е спасявала. И както бог избави мен, така ще избави и вас. Не падайте духом! В греховния час вдигнете очи към всевишния и той пак и пак ще ви спаси.
Свещеникът рязко отпъди от съзнанието си мислите за жената в леглото и взе да се държи, кажи-речи, като влюбен със собствената си жена. Като се разхождаха една вечер, той отвърна коня от Бъкай Стрийт и пое в тъмата по билото на Госпъл Хил, над водоема на помпената станция, и там обви ръка около кръста на Сара Хартман. Сутрин, след като закусеше и бе готов да се оттегли в кабинета си в дъното на къщата, заобикаляше масата и целуваше жена си по бузата. Споходеха ли го мисли за Кейт Суифт, той се усмихваше и вдигаше взор в небесата.
— Имай милост към мене, господарю — прошепваше той, — дръж ме в правия път, отреден за твоето дело.
Ала сега чак започна истинската борба в душата на тъмнобрадия свещеник. Научи най-случайно, че Кейт Суифт има навика вечер да чете в леглото. На масичката до кревата й имаше лампа и светлината струеше по белите рамене и голата шия на учителката. Оная нощ, когато направи това откритие, преподобният остана в стаичката на камбанарията от девет докъм единайсет и чак когато лампата изгасна, олюлявайки се, той излезе от църквата и още два часа броди и се моли из улиците. Не искаше устните му да целуват раменете и шията на Кейт Суифт и не допускаше мислите му да безпътстват в тая посока. Сам не знаеше какво иска.
— Аз съм божие чадо и бог трябва да ме избави от мен самия — провикна се той, докато се луташе под дърветата из тъмните улици. Спря под едно дърво, вдигна очи към небето, скрито зад забързани облаци. Заговори на бога задушевно, сърдечно. — Умолявам те, господи, не ме забравяй! Дай ми сили утре да поправя дупката на прозореца. Извиси отново погледа ми към небесата. Не изоставяй своя покорен слуга в тоя труден час, господи!