— Ще трябва да си вървя — рече учителката. — Ако още миг остана, ще поискам да те целуна.
В канцеларията на вестника настъпи смут. Кейт Суифт се обърна и тръгна към вратата. Тя бе учителка, ала бе и жена. Погледна към момчето и отново я сграбчи онази алчна страст да бъде любена от мъж, страст, която хиляди пъти като хала бе връхлитала плътта й. В светлината на лампата Джордж Уилард вече не изглеждаше момче, а мъж, готов да се справи с ролята на мъж.
Учителката се остави Джордж Уилард да я вземе в обятията си. Внезапно в топлата малка стаичка стана душно и силите й я напуснаха. Облегна се на ниския рафт край стената и зачака. Когато той се приближи и сложи ръка на рамото й, тя се извърна и остави тялото си тежко да се притисне към него. Мигом объркването на Джордж Уилард стана още по-голямо. Подържа за секунда тялото на жената плътно до себе си, после изведнъж тя се скова. Два малки остри юмрука заудряха по лицето му. Когато учителката побягна и го остави самичък, той заснова насам-натам из стаята, като ругаеше озлобено.
И тъкмо насред тоя смут изникна преподобният Къртис Хартман. Щом влезе, Джордж Уилард реши, че в градчето всички са се побъркали. Размахвайки окървавен юмрук из въздуха, свещеникът оповести, че жената, която само миг преди това Джордж бе държал в обятията си, е оръдие на бога, вестителка на правдата божия.
Джордж духна пламъка на лампата, заключи вратата на печатницата и се упъти към къщи. Мина през канцеларията на хотела край Хоп Хигинс, унесен в мечтата да развъжда порове, и влезе в стаята си. Жарта в печката бе угаснала, той се съблече на студено. Мушна се в леглото и чаршафите му се сториха като завивки от сух сняг.
В леглото, където следобед бе прегръщал възглавницата, отдаден на мисли по Кейт Суифт, Джордж Уилард взе да се върти неспокойно. Думите на пастора, който според него ненадейно се бе смахнал, още кънтяха в ушите му. Очите му се взираха в тъмнината. Негодуванието, нещо естествено за всеки объркан мъж, отмина и той опита да проумее случилото се. Но не успя. Отново и отново прехвърли всичко в главата си. Минаха часове, взе да мисли, че е време да се пукне зората. Някъде към четири часа издърпа завивките над шията си и опита да заспи. Когато затвори очи и дрямката го налегна, измъкна ръка и опипом затърси нещо в тъмата.
— Изпуснах нещо от това, дето Кейт Суифт искаше да ми каже — сънливо проломоти той. После се унесе и бе последната жива душа в Уайнсбърг, която заспа в тая зимна нощ.
Самота
Син бе на мисис Ал Робинсън — едно време тя държеше ферма на страничния път, дето почваше от разклона на Тръниън Пайк, източно от Уайнсбърг, на две мили отвъд чертите на града. Къщата във фермата бе боядисана в кафяво и щорите на прозорците откъм шосето стояха вечно спуснати. На пътя пред къщата орляк пилци, предвождани от две токачки, се валяха в прахта. Инок живееше тогава с майка си, а като порасна, тръгна в уайнсбъргската гимназия. Старите жители на градчето го помнеха като кротък, усмихнат момък, вечно мълчалив. Когато отиваше в града, крачеше все насред пътя и четеше понякога книга. Каруцарите му крещяха, хокаха го, та да го сепнат и накарат да се дръпне от утъпкания коловоз, за да минат.
Двайсет и една годишен, Инок замина в Ню Йорк и живя в големия град цели петнайсет години. Изучаваше френски и постъпи в рисувално училище с надеждата да развие дарбата си за рисуване. Мислено кроеше планове да замине за Париж и довърши художественото си образование сред тамошните майстори, но за това не му провървя.
В нищо не му провървя на Инок Робинсън. Рисуваше добре и в съзнанието си таеше рояк изтънчени и чудати идеи, които можеха да намерят израз посредством четката на художник, ала той завинаги си остана дете и това страшно спъваше светското му развитие. Така и не порасна, затова естествено не разбираше хората, нито им помагаше те да го разберат. Детето у него се сблъскваше непрестанно с какви ли не неща, все от всекидневието, като пари, секс, чужди мнения. Веднъж го блъсна трамвай, отхвърли го чак върху един железен стълб. Оттогава окуця. Това бе едно от многото неща, които пречеха на Инок Робинсън да му потръгне.