— Как цвърчеше сребърната му броня под киселината на дъха ми!
— Жалко, че е бил похабен — възкликна Хефест. — Рицарите са толкова вкусни!
Дризт се усмихна, за да скрие неудобството си от тази мисъл. С драконовата уста толкова близо до себе си можеше само да се чуди какъв ли бе вкусът на мрачните елфи.
— Щях да ги убия всичките, но онзи проклет магьосник ми попречи! Именно той направи с мен това ужасно нещо! — Дризт огледа укорително своя елфически външен вид.
— Полиморфна магия? — попита Хефест и елфът забеляза нотка на симпатия в гласа му.
Дризт кимна тежко.
— Черно заклинание. Взе формата ми, крилете и дъха ми, така че си останах Мергандевинасендър, но…
Хефест отвори широко очи при тази пауза, но жалния, объркан поглед, който Дризт му хвърли го накара да се отдръпне.
— Изведнъж открих, че паяците ме привличат — промърмори елфът. — Исках да ги отглеждам, да ги целувам…
„Значи така изглеждат отвратените дракони“ помисли си той, когато погледна към звяра. Монети и бокали се раздрънчаха из цялата стая, когато неволно тръпка премина по гръбнака на дракона.
Монасите в долния тунел не можеха да наблюдават ставащото, но чуваха добре разговора и разбраха какво се върти в ума на елфа. За първи път до колкото някой от тях можеше да си спомни, брат Джанкин беше онемял от учудване, но Матеус успя да прошепне няколко думи, изразяващи общото им усещане.
— Този елф притежава забележителна сила на духа! — ахна внушителният монах и запуши устата си с ръка от страх, че говори твърде високо.
— Защо си дошъл при мен? — изрева ядосано Хефест. Дризт се плъзна назад под силата на дъха му, но и този път успя да запази равновесие.
— Да моля могъщия Хефест! — обърна се към него той. — Нямам друг избор. Пътувах до Мензоберанзан, града на мрачните елфи, но там ми казаха, че заклинанието на този магьосник е твърде могъщо и не можели да направят нищо, за да го развалят. Така че дойдох при теб, велики и могъщи Хефест, почитан за своето майсторство в преобразяващите магии. Може би някой от собствения ми вид…
— Черните? — дойде гръмотевичния рев и този път Дризт падна. — Твоят вид?
— Не, не, дракон — каза бързо той, оттегляйки очевидната обида и скачайки отново на крака — смятайки, че скоро може да му се наложи да бяга. Продължителният рев на Хефест му подсказа, че се нуждае от нещо, с което да му отвлече вниманието и той го намери зад дракона, в дълбоко прогорените белези по стените и в дъното на една квадратна ниша. Дризт разбра, че това е мястото, където Хефест бе плащал на орките. Елфът потрепери, когато си помисли колко много нещастни търговци или авантюристи трябва да бяха намерили смъртта си между тези обгорени стени.
— Какво е причинило този катаклизъм? — извика той удивен. Хефест не посмя да се извърне, тъй като подозираше измама.
Миг по-късно обаче, драконът разбра какво бе забелязал мрачният елф и ръмженето стихна.
— Кое божество ти се е явило, могъщи Хефест и те е благословило с такава демонстрация на силата си? Никъде в целите Царства няма така ситно надробен камък! Никога след пламъците, сътворили света…
— Достатъчно! — изгърмя Хефест. — Ти, който си толкова учен, нима не познаваш дъха на червените?
— Знам, че пламъците са силата на червените — отвърна Дризт, без да отмества поглед от нишата, — но колко жежки могат да бъдат? Със сигурност не толкова, че да причинят такова опустошение!
— Желаеш ли да се убедиш? — достигна до него отговорът на дракона със зловещо, пушещо съскане.
— Да! — извика Дризт. — Не! — добави той, свивайки се на две. Знаеше, че стъпва по несигурна почва, но знаеше и, че рискът е необходим. — Наистина желая да стана свидетел на подобно могъщество, но се страхувам да почувствам топлината му!
— Тогава гледай, Мергандевинасендърот Чулт! — изрева Хефест. — Гледай по-добрия от теб!
Рязкото поемане на въздух повлече Дризт две стъпки напред, развя бялата му коса около лицето му и почти свали плаща от гърба му. Върху могилата зад него монетите се срутиха в шумен поток.
После змиевидният врат на дракона се изви в дълбока дъга, изравнявайки огромната му червена глава с нишата. Продължителното издишване изгори въздуха в пещерата, дробовете на Дризт пламнаха, а очите му се насълзиха от горещината и блясъка. Той продължи да гледа, докато пламъкът на дракона погълна нишата в своя ревящ гръмовен пожар. Дризт забеляза, че Хефест затвори очите си здраво, когато издиша своя огън.