Выбрать главу

— Брид Шандер не е място за теб — каза направо той и лилавите очи на Дризт се присвиха при тази несправедливост.

Касиус безстрашно посочи на север.

— Отиди в Самотната гора, в масива на северния бряг на Маер Дуалдон — предложи му той. Насочи поглед на югоизток. — Или в Добра медовина или Дуганова бърлога до Езерото на алените на юг. Това са по-малки градове, където можеш да причиниш по-малко безредие и да намериш по-малко неприятности.

— А ако и те откажат да ме приемат? — попита Дризт. — Къде да ида после, говорителю? Отново на вятъра, за да умра сред празната равнина?

— Ти не знаеш…

— Знам — прекъсна го Дризт. — Играл съм тази игра много пъти. Кой ще посрещне един мрачен елф, елф, който е изоставил расата си и злите й пътища и мечтае само за спокойствие? — Гласът на Дризт бе твърд и не издаваше никакво самосъжаление и Касиус отново разбра, че думите му бяха верни.

Наистина говорителят симпатизираше на елфа. Самият той някога беше изгнаник и бе прогонен до пределите на света, до пустата Долина на мразовития вятър, за да търси дом. Нямаше по-отдалечена земя от тази. Долината на мразовития вятър бе последната спирка за изгнаниците. Тогава му хрумна нещо друго, едно възможно решение на дилемата, което нямаше да тежи на неговата съвест.

— Колко дълго си живял на Повърхността? — попита той с искрен интерес.

Дризт обмисли въпроса за момент, чудейки се какво цели Касиус.

— Седем години — отвърна той.

— На север?

— Да.

— И още не си намерил дом, нито едно селище не се е съгласило да те приеме — каза Касиус. — Преживял си суровите зими и без съмнение много по-опасни врагове. Можеш ли да боравиш с тези остриета, които си закачил на колана си?

— Аз съм пазител — отвърна Дризт.

— Необичайно занятие за мрачен елф — отбеляза Касиус.

— Аз съм пазител — каза отново Дризт, този път по-твърдо. — Добре обучен в тайните на природата и в използването на своите оръжия.

— Не се и съмнявам — отбеляза Касиус. Той направи пауза, после каза: — Има едно място, което предлага защита и уединение.

Говорителят насочи погледа на Дризт на север, към скалистите склонове на Грамадата на Келвин. — Отвъд долината на джуджетата е планината — обясни той, — а отвъд планината е откритата тундра. За Десетте града ще бъде полезно да имат разузнавач из северните склонове на планината. Изглежда опасностите винаги идват от тази посока.

— Дойдох да намеря дом — прекъсна го Дризт, — а ти ми предлагаш дупка в грамада камъни и задължения към онези, на които не дължа нищо. — Но в действителност предложението бе събудило у него духа на пазителя.

— Ще ми позволиш ли да ти кажа, че нещата са различни? — отвърна му Касуис. — Няма да позволя на един скитащ мрачен елф да влезе в Брин Шандер.

— Трябва ли всеки човек да доказва, че е достоен?

— Хората нямат толкова зловеща слава — отвърна Касиус направо, без колебание. — Ако бях толкова великодушен, че да те поканя в града само заради думите ти и да отворя широко вратите му, дали като влезеш ще намериш дом в него? И двамата знаем какво ще стане, елфе. Не всеки в Брин Шандер ще бъде толкова сърдечен, обещавам ти. Ти ще предизвикваш бъркотия, където и да отидеш и каквото и поведение и намерение да имаш, ще те предизвикват да се биеш. Същото ще се случи и в останалите градове — продължи Касиус, досещайки се, че думите му събудиха болезнени спомени у бездомния елф. — Предлагам ти дупка в грамада камъни в границите на Десетте града, където действията ти, добри или лоши, ще изградят твоя собствена репутация, независимо от цвета на кожата ти. Е, и сега ли предложението ми ти изглежда толкова лошо?

— Ще имам нужда от провизии — отвърна Дризт, осъзнавайки истината в думите на Касиус. — А и какво ще стане с коня ми? Не мисля, че стръмните склонове на планината са подходящо място за такова животно.

— Продай го тогава — предложи му Касиус. — Моят страж ще ти предложи честна цена и ще се върне тук с провизиите, които са ти нужни.

Дризт помисли върху предложението за момент, после му подаде поводите.

Говорителят напусна мястото, мислейки си колко умно бе постъпил. Не само бе отклонил непосредствената опасност, но и бе убедил Дризт да пази границите му на място, където Бруенор Бойния чук и неговия клан от свирепи джуджета можеха да се погрижат елфа да не причини неприятности.