Роди МакГристъл спря с каруцата си в малък град, приютен в сенките на западния край на планинската верига. Ловецът на глави знаеше, че снегът скоро щеше да падне, а той нямаше никакво желание да бъде хванат на половината път от долината, когато това станеше. Щеше да остане тук с фермерите и да изчака зимата да отмине. Никой не можеше да излезе от долината, без да мине през този район и ако Дризт бе отишъл там, както му бяха казали монасите, нямаше да му избяга.
Дризт остави градските порти зад себе си още същата нощ, предпочитайки мрака за своето пътуване, въпреки студа. Прекият му маршрут към планината го отведе покрай източния край на скалистата клисура, която джуджетата наричаха свой дом. Дризт взе допълнителни предпазни мерки, за да избегне възможните стражи, които брадатият народ бе поставил. Той се бе срещал с джуджета само веднъж преди това, на минаване през Адбарската цитадела при скитанията си, преди да попадне в горичката на Муши, и тази среща не бе от най-приятните. Джуджешките патрули го бяха прогонили, без да изчакат обясненията му и го преследваха през планината много дни.
При цялото си благоразумие докато прекосяваше долината обаче, Дризт не можеше да пренебрегне високото възвишение от скали, до което стигна, и в което бяха изсечени стъпала. Той бе преполовил пътя си до планината и му оставаха още няколко мили и часове от нощта, в които можеше да върви, но направи обиколката, стъпка по стъпка, очарован от широката панорама на градските светлини.
Възвишението не бе високо, само петнадесет метра, но над равната тундра и в ясната нощ пред Дризт се разкри гледка на петте града: два на брега на езерото на изток, два на запад до най-голямото езеро и Брин Шандер на своя хълм, няколко мили на юг. Той не знаеше колко минути изминаха така, защото онова, което виждаше запали твърде много надежди и фантазии у него, за да забележи времето. Беше прекарал в Десетте града едва един ден, но вече се чувстваше уютно с гледката, знаейки, че хиляди хора край планината ще чуят за него и вероятно ще го приемат.
Ехтящ, дрезгав глас изтръгна Дризт от съзерцанието му. Той се хвърли на земята и се претърколи зад една скала. Потокът от оплаквания направи приближаващата фигура по-ясна. Тя бе широкоплещеста и по-ниска от елфа с около половин метър, макар да бе очевидно по-тежка. Дризт разбра, че това е джудже още преди фигурата да спре, за да нагласи шлема си, като блъсна главата си в скалата.
— Дагнагит да ги порази — измърмори джуджето, „намествайки“ шлема си повторно.
Дризт беше силно заинтригуван, но беше достатъчно умен, за да разбира, че мърморещото джудже едва ли ще посрещне дружелюбно един неканен мрачен елф посред нощ. Когато то помръдна за поредното наместване, той подскочи и побягна леко и тихо към пътеката. Премина близо до джуджето и изчезна не по-шумно от сянка на облак.
— Какво? — измърмори джуджето, когато той отново се върна, този път доволно от положението на шлема си. — Кой е там? Кой си ти?
То започна серия от кратки, въртеливи подскоци, а очите му се взираха напрегнато навсякъде. Но наоколо бяха останали само тъмнината, камъните и вятърът.
23
Оживял спомен
Първият за сезона сняг падна лениво над Долината на мразовития вятър. Едрите парцали се спускаха в хипнотизиращи зигзаговидни танци, така различни от вихрените снежни бури, по-характерни за региона. Младото момиче Кати-бри ги гледаше очаровано от вратата на пещерния си дом, а цветът на дълбоките й сини очи, изглеждаше дори още по-чист, като отражение на бялото покривало на земята.
— Идва късно, но после става трудно — проехтя гласът на Бруенор Бойния чук, червенобрадото джудже, което влезе след Кати-бри, неговата осиновена дъщеря. — Със сигурност ще е трудна зима, както всички в това място на бели дракони!
— О, татко мой! — отвърна Кати-бри със суров глас. — Спри да се оплакваш! Вали прекрасно и е достатъчно безопасно, когато няма вятър!
— Хора — изсумтя джуджето насмешливо, все още зад момичето. Кати-Бри може и да не виждаше изражението му, което към нея бе винаги нежно, дори когато мърмореше, но и нямаше нужда от това. По нейна преценка Бруенор се състоеше от девет части бурна ярост и една част лошо настроение.