Разказите им можеха да продължат целия ден и цялата нощ и много седмици след това, но когато Дризт отбеляза, че слънцето се спуска ниско над западния хоризонт, осъзна, че е дошло време момичето да се върне обратно вкъщи.
— Ще те придружа — предложи й той.
— Не — възрази Кати-бри. — По-добре недей. Бруенор няма да го разбере и ще ми навлечеш планина от неприятности. Мога да се върна сама, не се тревожи! Познавам тези пътеки по-добре от себе си, Дризт До’Урден и ти не можеш да ми помогнеш повече!
Дризт се разсмя при тази хвалба, но почти й повярва. Той и момичето станаха заедно и тръгнаха към най-южния хребет на планината, а после се сбогуваха с обещанието, че ще се срещнат отново при следващото затопляне или през пролетта.
Момичето подскачаше весело, когато се върна при джуджетата, но само един поглед към навъсения й баща успя да изтрие цялото й задоволство. Бруенор бе отишъл в Брин Шандер същата сутрин по работа с Касиус. Джуджето не бе развълнувано да научи, че един мрачен елф е установил дома си близо до неговия, но подозираше, че неговата любопитна — твърде любопитна — дъщеря ще вземе това твърде присърце.
— Стой по-далеч от планината — каза Бруенор, веднага щом забеляза Кати-бри и тя изпадна в отчаяние.
— Но тате… — опита се да протестира момичето.
— Казах вече, момиче — настоя джуджето. — Няма да стъпваш там отново без моето разрешение. В планината има мрачен елф по думите на Касиус.
Кати-бри кимна безпомощно и последва Бруенор обратно към техните домове, разбирайки, че я очакват трудни времена в опитите и да промени мнението на баща си. Но тя знаеше, че Бруенор има и неизказани намерения по отношение на Дризт.
Месец по-късно настъпи ново затопляне и Кати-бри спази своето обещание. Тя никога не пристъпи до Грамадата на Келвин, но от пътеките в долината повика Дризт и Гуенивар. Елфът и пантерата, които търсеха момичето след неочакваната промяна на времето, скоро бяха до нея, този път в долината, споделяйки още истории, както и обяда, който Кати-бри бе приготвила.
Когато момичето се върна в мините същата вечер, Бруенор бе изпълнен с подозрения, но я попита само веднъж дали е спазила думата си. Джуджето винаги вярваше на дъщеря си, но този път, когато Кати-бри отговори, че не е била на Грамадата на Калвин, подозренията му не изчезнаха.
24
Разкрития
Бруенор се шляеше из ниските склонове на Грамадата на Келвин почти цялата сутрин. Повечето от снега се бе стопил с пролетните ветрове, но упоритите преспи в долчинките все още правеха пътеките трудни. С брадвата в едната си ръка и щита, украсен с халба пенещо се пиво — герба на рода Боен чук, в другата Бруенор вървеше неотклонно, проклинайки всеки хлъзгав участък, всеки изпречил му се камък и мрачните елфи изобщо.
Той заобиколи задъхано северозападния хребет на планината, а дългият му остър нос бе станал аленочервен заради хапещия вятър.
— Време е за почивка — промърмори си джуджето, забелязвайки една каменна ниша, защитена с високи стени от неспирния вятър.
Само че той не беше единственият, забелязал удобното място. Точно преди да достигне широкия около три метра отвор в стената, внезапен полъх от кожени криле изправи една огромна насекомовидна глава пред него. Джуджето отскочи обратно, изненадано и предпазливо. То разпозна реморхаза — полярният червей и не гореше от нетърпение да се нахвърли отгоре му. Реморхазът пропълзя след него в уютното местенце. Змиеподобното му тяло дълго четири метра, се виеше като леденосиня пандела зад него. Многофасетъчните му насекомовидни очи, блестящи в ослепително бяло, се бяха вперили в джуджето. Къси, кожени криле поддържаха задната половина на създанието изправена и готова да атакува, докато дузина мърдащи крака придвижваха остатъка от дългия торс. Бруенор усети нарастваща горещина, когато гърбът на раздразненото същество започна да свети — първо в мръснокафяво, което постепенно просветляваше до яркочервено.
— Това ще спре вятъра за малко! — пошегува се мрачно той, осъзнавайки, че не може да избяга от звяра.
Бруенор спря отстъплението си и издигна заплашително брадвата. Реморхазът напредваше срещу него, а страховитата му паст, достатъчно голяма, за да погълне малката му жертва цяла, се спусна към него. Джуджето отскочи настрани и извъртя щита и тялото си, за да не допусне челюстта да отхапе краката му, докато нанасяше удар с брадвата си между рогата на чудовището. Крилата на червея яростно запляскаха, издигайки главата нагоре и назад. Лошо наранен, реморхазът се приготви да атакува отново, но Бруенор го притисна до стената. Той грабна огромната си брадва с другата ръка, извади една дълга кама и се втурна напред, право между първия чифт крака на съществото.