Голямата глава се наведе стремително, но Бруенор вече се бе плъзнал под ниския корем, най-уязвимата точка на звяра.
— Схващаш ли? — попита Бруенор, прокарвайки камата по люспестия ръб.
Той бе твърде жилав и твърде добре защитен, за да бъде сериозно наранен от съпротивата на червея, но тогава създанието започна да се извърта с намерение да обърне своя нагорещен до червено гръб към джуджето.
— Не, не можеш ти, сбъркан насекомовиден пернат червей! — извика Бруенор, понечвайки да се предпази от горещината.
Той се надигна с цялата си сила, прекатурвайки реморхаза по гръб. Снегът запращя и засъска, когато се допря до пламтящия му гръб. Бруенор риташе и удряше, за да си проправи път през мятащите се крака, за да стигне до уязвимото място на звяра. Брадвата му, белязана от многобройни резки, се врязваше в плътта, отваряйки широки и дълбоки рани в нея. Реморхазът се намота и започна да свива и развива дългото си тяло, отхвърляйки джуджето настрани. Само след миг Бруенор бе отново на крака, но не беше достатъчно бърз, когато полярният червей се спусна към него. Изсушеният гръб го хвана натясно, докато се опитваше да отскочи и джуджето се изправи с накуцване, сграбчвайки димящите си кожени панталони.
После противниците се счепкаха отново, като този път демонстрираха повече уважение един към друг. Пастта на червея се отвори, но с бързо замахване Бруеноровата брадва счупи зъб от нея и я отклони. Раненият крак на джуджето обаче, поддаде под силата на удара и Бруенор не можа да се отдръпне от пътя на главата. Един дълъг рог го промуши под ръката и го отхвърли надалеч.
Той се строполи сред малък каменист участък, съвзе се и целенасочено удари главата си в един голям камък, за да намести шлема и да пропъди замаяността. Реморхазът оставяше след себе си кървава следа, но не отстъпваше. Огромната паст се отвори и създанието засъска, но в този момент Бруенор хвърли един камък право в гърлото му.
Гуенивар предупреди Дризт за битката на северозападния склон. Елфът никога преди не бе виждал полярен червей, но когато забеляза сражаващите се от високия хребет, разбра, че джуджето е загазило. Тюхкайки се, че е оставил лъка си в пещерата, Дризт извади ятаганите си и последва пантерата надолу по планинския склон толкова бързо, колкото му позволяваше хлъзгавата пътека.
— Хайде, идвай! — изрева упоритото джудже на реморхаза и чудовището наистина го нападна.
Бруенор се приготви, за да даде поне още един добър изстрел, преди да стане храна на червея. Огромната глава се наведе над него, но после реморхазът, дочул рев отвън, се поколеба и погледна встрани.
— Глупав ход! — ликуващо извика джуджето и замахна с брадвата към долната му челюст, разцепвайки я точно между двата предни зъба.
Реморхазът изпищя пронизително от болка, кожените му криле диво запляскаха, опитвайки се да отместят главата извън обсега на джуджето.
Бруенор замахна отново, а после и за трети път, като с всеки удар отсичаше огромни парчета от пастта и навеждаше главата надолу.
— Мислеше да ме ядеш, а? — извика джуджето. Той замахна с ръката, в която държеше щита и се хвана за единия рог, когато реморхазът започна да се изправя отново. Едно бързо движение обърна главата на чудовището в удобна позиция и здравите мускули на Бруеноровата ръка се свиха яростно, забивайки могъщата бойна брадва в черепа на червея. Създанието потрепери и се съпротивлява още секунда, после се отпусна неподвижно, а гърбът му все така излъчваше горещина.
Вторият рев на Гуенивар накара гордото джудже да отклони очи от жертвата си. Наранен и несигурен Бруенор погледна по посоката на звука и видя Дризт и пантерата бързо да се приближават. В ръцете си мрачният елф държеше ятагани.
— Елате! — изкрещя Бруенор на двамата, разбирайки погрешно приближаването им. Той удари силно брадвата в тежкия си щит. — Елате да опитате острието ми!