Дризт рязко спря и накара Гуенивар да стори същото. Но пантерата продължи да се промъква със свити назад уши.
— Върви си, Гуенивар! — нареди й Дризт.
Пантерата изръмжа възмутено още веднъж и отскочи встрани.
Удовлетворен от оттеглянето на котката, Бруенор премести гневния си поглед върху Дризт, който стоеше на другия край на поваления полярен червей.
— Ти и аз, тогава? — сопна се джуджето. — Имаш ли кураж да опиташ моята брадва, мрачен елфе, или малките момиченца ти харесват повече?
Споменаването на Кати-бри предизвика гневно просветване в очите на Дризт, а хватката му около оръжията се затегна. Бруенор залюля брадвата си.
— Хайде — извика той насмешливо. — Ще ли ти се да си поиграеш с джудже?
Дризт искаше да изкрещи, така че да го чуе целия свят. Искаше да прескочи мъртвото чудовище и да смачка джуджето, да отрече думите му с чиста, брутална сила, но не можеше. Не можеше да се откаже от Миелики, не можеше да предаде Муши. Трябваше да превъзмогне яростта си още веднъж, трябваше да понесе обидите стоически и с разбиране, че той и неговата богиня знаеха истината за онова, което бе в сърцето му.
Ятаганите се прибраха в ножниците си. Дризт се обърна и си тръгна, а Гуенивар закрачи до него. Бруенор наблюдаваше любопитно двойката. В началото той помисли, че елфът е страхливец, но после, когато възбудата от битката постепенно го напусна, започна да се чуди какви бяха всъщност намеренията му. Дали беше дошъл да довърши и двамата с червея, както бе сметнал първоначално? Или, може би, беше слязъл да му помогне?
— Не-е — промърмори джуджето, отхвърляйки тази възможност. — Не и един мрачен елф!
Връщането обратно беше дълго за накуцващото джудже, но това му даде възможност да преосмисли многократно събитията на северозападния хребет. Когато най-накрая се върна у дома в мините, слънцето отдавна беше залязло и Кати-бри и няколко джуджета се бяха събрали, готови да тръгнат да го търсят.
— Ранен си — отбеляза едно от тях. Кати-бри незабавно си представи битка между Дризт и нейния баща.
— Полярен червей — обясни небрежно джуджето. — Подредих го добре, но малко се поизгорих.
Другите джуджета кимнаха с възхищение пред смелостта на техния водач — полярният червей не се убиваше лесно, — а Кати-бри въздъхна силно.
— Видях мрачния елф! — извика й Бруенор, подозирайки причината за въздишката. Джуджето остана объркано след срещата си с Дризт, а и се чудеше какво е участието на Кати-бри във всичко това.
Дали и тя го беше срещала?
— Видях го, наистина! — продължи той, сега говорейки повече на другите джуджета. — Мрачен елф и най-голямата и най-черна котка, която очите ми някога са виждали. Той слезе за мен, точно когато довършвах червея.
— Дризт не би го направил! — прекъсна го Кати-бри преди баща й да успее да продължи разказа си.
— Дризт? — попита Бруенор и момичето се обърна, разбирайки, че лъжата й е разкрита. Бруенор пренебрегна това за момент. — Така беше! — продължи той. — Дойде при мен с извадени остриета! Аз ги прогоних заедно с котката!
— Можем да го преследваме — предложи едно от джуджетата. — Да го прогоним от планината!
Останалите закимаха и замърмориха в знак на съгласие, но Бруенор, все още обмисляйки намеренията на елфа, ги накара да замълчат.
— Планината е негова — каза им той. — Касиус му я е дал и няма защо да си създаваме неприятности с Брин Шандер. Докато елфът мирува и не ни се изпречва на пътя, ще го оставим на мира. Но — продължи джуджето, като погледна Кати-бри право в очите, — ти няма да говориш с него и няма никога повече да го доближаваш!
— Но — започна напразно Кати-бри.
— Никога! — изрева Бруенор. — Ще ми дадеш дума сега, момиче, или в името на Морадин, ще му взема главата!
Кати-бри се поколеба при тази ужасна заплаха.
— Обещай! — настоя Бруенор.
— Имаш думата ми — промърмори тя и избяга в тъмното убежище на пещерата.
— Касиус, говорителят на Брин Шандер, ме изпрати тук — обясни грубият мъж. — Каза ми, че ако някой знае къде е елфът, ще сте вие.
Бруенор огледа събраните джуджета в официалната зала за срещи, но нито едно от тях не изглеждаше впечатлено от грубия непознат. Той обхвана брадичката си с длан и се прозя широко — възнамеряваше да не се намесва в конфликта между двамата. Бруенор можеше да заблуди грубия мъж и смрадливото му куче без много да се церемони, но Кати-бри, която седеше до него, се размърда неспокойно. Роди МакГристъл не пропусна това.