— Касиус ми каза, че трябва да сте виждали елфа, щом живеете толкова близо до него.
— Дори и някой от хората ми да го е виждал — отвърна небрежно Бруенор, — не ми е казал. Ако елфът е наоколо, той не ни е притеснявал.
Кати-бри погледна любопитно към баща си и започна да диша по-леко.
— Не ви е притеснявал? — измънка Роди, а в очите му се появи лукав поглед. — Никога, точно този!
Бавно и преднамерено драматично планинецът отметна качулката си, разкривайки белезите си.
— Той не те притеснява, докато неочаквано не получиш нещо от него!
— Елфът ли направи това? — попита Бруенор, който не изглеждаше нито обезпокоен, нито впечатлен. — Хубави белези, по-хубави от всички, които съм виждал.
— Той уби кучето ми — изръмжа Роди.
— На мен не ми изглежда мъртво — отбеляза Бруенор, предизвиквайки усмивки от всеки ъгъл.
— Другото ми куче — озъби се Роди, разбирайки положението си сред упоритите джуджета. — Хич не те е грижа за мен и не очаквам да е така. Но аз не го преследвам само заради себе си, нито само заради наградата за главата му. Ходил ли си някога в Малдобар?
Бруенор сви рамене.
— На север от Сундабар — обясни Роди. — Малко, мирно градче. Само с фермери. Едно от семействата, Тисълдаунови, живееше в единия край на града, три поколения в една къща, както подобава на порядъчно семейство. Бартоломю Тисълдаун беше добър човек, както и неговия баща, и децата му — четири момчета и момиче като твоето — здрави и силни, с благородни сърца и желание за живот.
Бруенор подозираше накъде бие мъжът и от тревожното въртене на Кати-бри се досети, че тя също се досеща.
— Добро семейство — продължи Роди, като успя да извика на лицето си замислено изражение. — Деветима в една къща. — Тогава внезапно планинецът придоби суров вид и погледна право в Бруенор. — И деветима умряха там — заяви той. — Заклани от мрачния елф, а единият — изяден от дяволската му котка!
Кати-бри се опита да проговори, но думите й прераснаха в писък. Бруенор беше доволен от объркването й, защото ако тя бе казала нещо ясно, планинецът щеше да разбере повече, отколкото му се искаше. Джуджето прегърна дъщеря си през раменете, после отвърна спокойно на Роди.
— С мрачна история идваш при нас. Изплаши дъщеря ми, а аз не обичам дъщеря ми да се плаши!
— Моля да ми простиш, кралю — каза Роди с поклон, — но трябваше да узнаеш за опасността, която дебне на прага ти. Мрачният елф е зъл, както и дяволската му котка! Не ми се ще трагедията от Малдобар да се повтори!
— И няма да се повтори — увери го Бруенор. — Ние не сме прости фермери, запомни това. Мрачният елф няма да ни притесни повече, отколкото го направи ти.
Роди не бе изненадан, че Бруенор не искаше да му помогне, но знаеше добре, че джуджето или поне момичето знаеха за местонахождението на Дризт, повече отколкото показваха.
— Ако не заради мен, то поне заради Бартоломю Тисълдаун, моля те, добро джудже! Кажи ми къде мога да намеря черния демон! Или ако не знаеш, дай ми от твоите войни, които да ми помогнат!
— Моите джуджета имат предостатъчно работа — обясни Бруенор. — Не могат да си губят времето с преследване на разни демони.
Бруенор наистина не се интересуваше от враждата между Роди и елфа, но историята на планинеца затвърди убеждението му, че мрачният елф трябва да бъде избягван, особено от дъщеря му. Всъщност той можеше вече да е помогнал на Роди и да е приключил с него, повече, за да прогони и двамата от долината, отколкото по някакви морални причини, но не можеше да пренебрегне очевидната тъга на Кати-бри.
Роди безуспешно се опита да скрие своя гняв, търсейки някаква друга възможност да постигне целта си.
— Къде щеше да отидеш ти, ако бягаше от нещо, кралю Бруенор? — попита той. — Познаваш планината по-добре от всеки, така ми каза Касиус. Къде да търся?
Бруенор откри, че объркания вид на неприятния човек му харесва.
— Голяма долина — заяви загадъчно той. — Широка планина. Много дупки — добави тихо след дълго мълчание.
Маската на Роди внезапно се разчупи.
— Ти помагаш на този убиец! — изрева той. — Наричаш себе си крал, но си…
Бруенор скочи от каменния си трон, а Роди предпазливо направи стъпка назад и постави ръка върху дръжката на Блийдър.
— Слушам приказки от един изгнаник срещу друг изгнаник! — изрева той. — И единият, и другият са един дол дренки, мен ако питаш!