Това порази Дризт. Нима никога нямаше да избяга от миналото си? И ако беше така, как можеше да се надява да бъде приет от някого?
— МакГристъл каза, че ти си ги убил — продължи Кати-бри.
— Значи имаш само думите на двама ни — отсъди Дризт — и нито едно доказателство, което да докаже една от двете истории.
Тишината, която се възцари след думите му, сякаш продължи часове.
— Никога не съм харесвала подобни грозни грубияни — подсмръкна Кати-бри и успя да се усмихне за първи път, откакто бе срещнала МакГристъл.
Потвърждаването на тяхното приятелство развълнува дълбоко Дризт, но той не можеше да забрави бедата, която бе надвиснала над него. Трябваше да се бие с Роди, а може би и с други, ако ловецът на глави бе успял да предизвика негодувание — лесна задача предвид миналото на елфа. Или може би трябваше да избяга и отново да приеме пътя за свой дом.
— Какво ще правиш? — попита Кати-бри, усещайки тревогата му.
— Не се страхувай за мен — успокои я Дризт и докато говореше я прегърна със съзнанието, че това може би е неговият начин да се сбогува с нея. — Денят клони към залез. Трябва да се връщаш у дома.
— Той ще те намери — отвърна му неумолимо Кати-бри.
— Не — каза тихо Дризт. — Или поне не скоро. Двамата с Гуенивар ще държим Роди МакГристъл далеч, докато измисля накъде да тръгна. А сега, да те няма! Нощта се спуска бързо, а не вярвам, че баща ти ще одобри идването ти тук.
Напомнянето, че трябва да се срещне с Бруенор, оказа въздействие върху Кати-бри. Тя се прости с елфа и тръгна, после внезапно се обърна и го прегърна. Стъпките й бяха по-леки, докато се връщаше към пещерите. Доколкото знаеше, не беше решила нищо за Дризт, но бедата на елфа изглеждаше далечна в сравнение със собственото й облекчение, че приятелят й не беше чудовището, което някои го обвиняваха, че е.
Сега нощта щеше наистина да е мрачна за Дризт До’Урден. Той смяташе, че Мак Гристъл е далечен проблем, но сега заплахата бе тук и никой освен Кати-бри не го бе защитил.
Отново трябваше да се изправи срещу нея сам — ако изобщо възнамеряваше да го направи. Нямаше други съюзници освен Гуенивар и собствените си ятагани и перспективата да се бие с МакГристъл — да загуби или да спечели — не беше предизвикателство за него.
— Това не е дом — промърмори Дризт през мразовития вятър. Извади ониксовата фигурка и извика пантерата. — Ела, приятелко — каза на котката той. — Да си тръгнем преди неприятелят ни да е дошъл.
Гуенивар остана на пост, докато Дризт стягаше багажа си, докато умореният от пътя елф напускаше своя дом.
25
Джуджешка шега
Кати-бри чу ръмжащото куче, но нямаше време да реагира, когато огромният мъж изскочи иззад една скала и грубо я сграбчи за ръката.
— Знам, че знаеш! — изкрещя той с пълно гърло право в лицето й.
Кати-бри го ритна в пищяла.
— Пусни ме! — извика му тя.
Роди изненадано забеляза, че в гласа й нямаше страх. Той я разтърси силно, когато тя се опита да го ритне отново.
— Дошла си в планината с някаква цел — каза той равнодушно, без да отпуска хватката си. — Дошла си да видиш елфа. Знам, че сте приятели. Виждам го в очите ти!
— Нищо не знаеш! — каза му Кати-бри. — Говориш само лъжи!
— Значи елфът ти разказа за Тисълдаун, така ли? — отвърна Роди, досещайки се какво има предвид момичето.
Кати-бри знаеше, че в гнева си се беше заблудила, беше дала на нещастника потвърждение на думите му.
— Елфът ли? — каза тя разсеяно. — Не разбирам за какво говориш.
Роди подигравателно се изсмя.
— Била си при елфа, момиче. Каза го достатъчно ясно. А сега ще ме заведеш да го видя.
Кати-бри се изсмя в лицето му, предизвиквайки друго грубо разтърсване.
Изражението на Роди изведнъж омекна и Кати-бри се ужаси дори повече от погледа, който се появи в очите му.
— Ти си куражлийка, нали? — измърка той, хвана и другото рамо на Кати-бри и я обърна срещу себе си. — Изпълнена с живот? Ще ме заведеш при елфа, момиче, не се съмнявай в това. Но може би има и други неща, които да направим преди това, неща, които да те убедят повече да не пресичаш пътя на такива като Роди МакГристъл.
Целувката му по бузата на Кати-бри бе отвратително гротескна, но ужасяваща и недвусмислено заплашителна и момичето помисли, че ще повърне.