Кати-бри мобилизира всяка частица от твърдостта си, за да погледне Роди в очите в този миг. Тя беше само малко момиче, но бе израснала сред суровите джуджета от рода Боен чук — горди и силни. Бруенор беше боец, такава беше и дъщеря му. Коляното на Кати-бри намери слабините на Роди и хватката му изведнъж се разхлаби. Момичето протегна ръка да издере лицето му, ритна го втори път с по-малък ефект, но предпазното му свиване почти й позволи да се освободи.
Желязната хватка на Роди се затегна неочаквано около китката й и те се сдърпаха за момент. После Кати-бри усети как някой сграбчи също толкова силно свободната й ръка и преди да разбере какво става, беше издърпана от ръцете на Роди, а до нея застана тъмен силует.
— Значи дойде да срещнеш съдбата си — озъби се доволно Роди на Дризт.
— Бягай — каза елфът на Кати-бри. — Това не е твоя работа.
Кати-бри, разтърсена и ужасно уплашена, не възрази.
Възлестите ръце на Роди се сключиха около дръжката на Блийдър. Ловецът на глави вече се бе срещал в битка с елфа и нямаше намерение да се опитва да му се противопоставя с бързи стъпки и извъртания. С кимване, той освободи кучето си. То се приближи до Дризт и тъкмо се готвеше да го нападне, когато Гуенивар връхлетя върху него и го събори надалеч. Кучето се изправи на крака, защото не беше ранено сериозно, но отстъпваше с няколко крачки всеки път, когато пантерата надаваше рев в лицето му.
— Достатъчно — каза Дризт, станал изведнъж сериозен. — Преследвал си ме толкова години и километри. Приветствам издръжливостта ти, но твоят гняв е незаслужен, уверявам те. Не съм убил Тисълдаунови. Никога не съм вдигал остриетата си срещу тях.
— Да вървят в Деветте пъкъла Тисълдаунови! — изрева му Роди. — Заради тях ли смяташ, че съм дошъл?
— Главата ми няма да ти донесе твоето възнаграждение — отвърна му Дризт.
— И златото да се продъни дано! — извика Роди. — Ти ми отне кучето, елфе, и ухото!
Посочи с мръсния си пръст към обезобразеното си лице. Дризт искаше да му възрази, искаше да напомни на Роди, че той беше започнал битката и, че собствената му брадва бе съборила дървото, което бе изранило лицето му. Но Дризт разбираше мотивите на планинеца и знаеше, че думите няма да го успокоят. Той бе наранил гордостта му, а за човек като Роди подобна рана далеч надхвърляше физическата болка.
— Не искам да се бия — заяви твърдо елфът. — Взимай кучето си и изчезвай само срещу думата си, че няма повече да ме преследваш.
Подигравателният смях на Роди предизвика тръпки по гръбнака на Дризт.
— Ще те гоня до края на света, мрачен елфе! — изрева той. — И винаги ще те намирам. Няма достатъчно дълбока дупка, в която да се скриеш от мен. Няма достатъчно дълбоко море! Ще те хвана, елфе! Ще те хвана сега, или ако избягаш, ще те хвана по-късно!
Роди се усмихна, жълтите му зъби блеснаха и внимателно започна да се прокрадва към Дризт.
— Ще те пипна, елфе! — повтори отново той тихичко. Един неочакван скок го приближи до Дризт и Блийдър изсвистя диво край него.
Елфът отскочи. Изглеждаше, че вторият удар на ловеца на глави ще постигне същия ефект, но вместо да постъпи така, Роди направи лъжливо движение, което засегна брадичката на Дризт.
В миг планинецът беше до елфа, а брадвата му яростно фучеше.
— Стой мирно! — извика Роди, докато Дризт пъргаво отбягваше ударите като отскачаше или се навеждаше.
Той знаеше, че поема опасен риск като не отговаря на злостните атаки, но се надяваше, че ако успее да умори якия мъж, ще намери по-мирно решение.
Роди беше бърз и подвижен за голям човек, но Дризт беше далеч по-пъргав и вярваше, че може да играе тази игра доста дълго.
Блийдър се спусна право към него, насочвайки се към гърдите на Дризт. Атаката беше лъжлива, Роди искаше елфът да се наведе, така че да може да го ритне в лицето. Дризт обаче, прозря намеренията му. Той отскочи, вместо да се наведе, направи салто над спускащата се брадва и се приземи с лекота, още по-близо до Роди. Сега нападна той, замахвайки с дръжките на двата ятагана право към лицето на Роди. Ловецът на глави залитна назад, усещайки топлата кръв да се стича от носа му.
— Махай се — каза му искрено Дризт. — Взимай си кучето и се върни в Малдобар или в мястото, което наричаш дом.
Но ако той наистина вярваше, че Роди ще се предаде при вида на проявеното милосърдие, бе изпаднал в голяма заблуда. Ловецът на глави изкрещя яростно и се втурна напред с наведени рамене в опит да събори елфа.