Дризт насочи оръжията си с дръжките надолу към главата на Роди, а той самият се преметна през гърба му. Планинецът падна лошо, но бързо се изправи на колене, извади камата си и я запрати към елфа, още докато той бе с гръб към него. Дризт видя сребърното проблясване в последния момент и свали острието си, за да го отбие. Още една кама полетя към него, а след нея още една и всеки път Роди правеше по стъпка към елфа.
— Познавам номерата ти, елфе — заяви той със зла усмивка. Две бързи стъпки го доведоха съвсем до Дризт и Блийдър отново разсече въздуха. Дризт се наведе и се претърколи настрани, като се изправи на известно разстояние. Неизтощимата увереност на Роди започваше да го изнервя. Той бе нанесъл на планинеца удари, които биха повалили повечето му противници и се чудеше колко още поражения може да понесе якия мъж. Тази мисъл доведе елфа до неизбежното заключение, че може би трябва да започне да го удря не само с дръжките на ятаганите си. И отново Блийдър се спусна към него. Този път, Дризт не избяга. Той пристъпи под острието на брадвата и го отби с единия ятаган, оставяйки Роди открит за удар с другото му оръжие. Три бързи движения отдясно затвориха едното му око, но ловецът на глави само се изхили и се хвърли върху Дризт като събори по-лекия елф на земята.
Дризт се извъртя и падна, осъзнавайки, че съвестта му го е подвела. На толкова близка дистанция той не би могъл да се сравнява със силата на Роди, а ограничените му движения премахваха предимството на бързината. Роди запази положението си върху него и премести едната си ръка, за да го разсече с Блийдър.
Излайване на жълтото куче бе единственото предупреждение, което получи, но то не бе достатъчно, за да избегне скока на пантерата. Гуенивар избута Роди от Дризт, притискайки го към земята. Якият мъж обаче запази самообладание и успя да удари пантерата, докато тя отминаваше край него, по десния хълбок. От своя страна, упоритото куче се нахвърли върху нея, но Гуенивар се съвзе, завъртя се около Роди и го прогони.
Когато Роди се обърна отново към Дризт, бе посрещнат с дива вихрушка от удари, която не смогваше да отбива и не можеше да посрещне подобаващо.
Дризт бе видял действията на пантерата и огънят в лилавите му очи обещаваше край на компромисите. Дръжката на ятагана се стовари върху лицето на Роди, последвана от тъпата страна на острието. Кракът на елфа се впи в стомаха му, в гърдите, а после и в слабините толкова бързо, че сякаш бе направил само едно движение. Все така упорит, Роди понесе всичко с изръмжаване, но разяреният елф го притисна. Единият ятаган срещна главата на брадвата и Роди се придвижи напред, смятайки отново да притисне Дризт към земята. Второто оръжие на елфа обаче, го изпревари, разрязвайки ръката му. Ловецът на глави се отдръпна, хващайки ранения си крайник, и изпусна Блийдър на земята.
Дризт дори не се забави. Атаката му хвана Роди неподготвен и няколко ритника и удара зашеметиха мъжа. После той подскочи високо и изрита Роди с двата си крака право в челюстта, като го запрати на земята. Планинецът отново само сви рамене и се опита да се изправи, но този път почувства остриетата на двата ятагана да се опират във врата му.
— Казах ти да си вървиш по пътя — каза сурово Дризт, без да отмества ятаганите дори на сантиметър, за да позволи на Роди да усети добре студения метал.
— Убий ме — каза примирено Роди, усещайки слабостта на своя съперник, — ако ти стиска!
Дризт се поколеба, но намръщеният му поглед не омекна.
— Върви си по пътя — каза той с цялото спокойствие, което успя да събере. Спокойствие, напук на предстоящото изпитание, което той знаеше, че трябва да премине.
Роди се разсмя.
— Убий ме, чернокож дявол! — изрева той, настъпвайки срещу Дризт, макар да остана на колене. — Убий ме или аз ще те хвана! Не се съмнявай в това, елфе. Ще те гоня до края на света и под него, ако трябва!
Дризт пребледня и погледна към Гуенивар за подкрепа.
— Убий ме! — извика Роди на границата на истерията. Той сграбчи китките на елфа и ги дръпна към себе си. Линия от ярка кръв се появи от двете страни на врата му. — Убий ме, както уби кучето ми!
Ужасен, Дризт опита да се отдръпне, но хватката на Роди беше желязна.
— Не ти стиска, нали? — изкрещя ловецът на глави. — Тогава ще ти помогна! — Той рязко дръпна китките му, въпреки съпротивата на Дризт, прорязвайки по-дълбоко врата си и, ако полуделият мъж изпитваше болка, това не можеше да се разбере под маската на неизменната му усмивка.