Кемфана забеляза подлата и злобна усмивка на брат си и отгатна намеренията му.
— Да го превърнем в поредния враг на фермерите? — попита по-малкият баргест. — Нов враг, който да прикрива убийствата на Улгулу?
— Трябва да извличаме полза от всичко — лукаво отвърна огромното мораво чудовище. — Дори и от появата на един мрачен елф — добави той и се обърна към Тифанис.
— Желаете-да-разберете-нещо-повече-за-този-мрачен-елф, господарю-мой? — развълнувано избърбори куиклингът.
— Искам да разбера дали е сам и дали е шпионин? Дали след него няма да се появи цял отряд, както се опасяваме, или е само той? Както и какво възнамерява да прави с фермерите от града?
— Той-е-могъл-да-убие-децата — изжужа Тифанис.
— Предполагам, че-се-надява-да-спечели-приятелството-им.
— Знам! — изръмжа Улгулу. — И преди си ми казвал това. Върви сега и разбери повече! Предположенията ти не са ми достатъчни, Тифанис! При всички случаи, действията на един мрачен елф рядко показват какви са истинските му намерения!
Тифанис скочи от рамото на господаря си и зачака следващите му заповеди.
— Наистина, скъпи ми Тифанис — гальовно промълви Улгулу. — Виж дали ще успееш да вземеш едно от елфическите му оръжия. Може да се окаже полез… — сепна се баргестът, когато видя разлюляната завеса на залата.
— Възхитително малко духче — отбеляза Кемфана.
— Но и то има своите особености — отвърна Улгулу и по-малкият брат трябваше да се съгласи, с думите му.
Дризт забеляза приближаващите се фермери от една миля. Предвождани от младежа, когото мрачният елф бе срещнал на полянката с боровинките, десетимата въоръжени мъже разговаряха и се шегуваха, стъпките им бяха решителни и смели, а оръжията им се виждаха ясно, готови да бъдат използвани. Недалеч от групата, вървеше сам едър мъж със злобно изражение. Той бе облечен в дебели кожи, размахваше голяма брадва с чудесна изработка и водеше със себе си две огромни и ръмжащи кучета на дебели вериги.
Дризт искаше да продължи общуването си с хората. От все сърце искаше да продължи това, което бе започнал предишния ден и да разбере дали най-накрая ще намери място на тази земя, което би могъл да нарича свой дом. Ала уви, елфът разбра, че моментът за това не бе подходящ. Ако фермерите го откриеха, със сигурност щеше да се случи нещо лошо. Дризт не се притесняваше за собствената си безопасност, нито се страхуваше от грубите мъже или от боеца със злобно лице. Страхуваше се, че някой от фермерите може да пострада.
Мрачният елф реши, че задачата му през този ден ще бъде да избегне групата и да разсее любопитството на хората. Знаеше перфектен начин да постигне целите си. Той положи фигурката от черен оникс на земята и призова Гуенивар.
Отстрани дойде звук, наподобяващ жужене, после нещо прошумоля в храсталака и разсея Дризт само за миг, докато сивият дим се извиваше нагоре около статуетката. Мрачният елф не видя нищо заплашително, никой не се приближи и бързо забрави за случката. „Сега имам по-неотложни проблеми“ — помисли си той.
Не след дълго пантерата се появи и двамата тръгнаха надолу по следата, отвъд полянката с боровинките, от която елфът предполагаше, че фермерите ще започнат търсенето си. Планът му беше лесен: щеше да остави фермерите да пообиколят наоколо, щеше да остави и младежът, когото бе видял вчера, да разкаже историята за случилото се. Тогава Гуенивар щеше да се появи в края на полянката, всички от групата щяха да я последват и да се впуснат в напразно преследване. Черната пантера можеше да породи някои съмнения в разказа на момчето. Възрастният мъж можеше да си помисли, че децата са срещнали именно нея, а не мрачен елф и че всичко останало от разказите им е било плод на въображението им. Планът беше рискован и Дризт го знаеше, но Гуенивар щеше поне да накара фермерите да се усъмнят в съществуването му и за кратко щеше да ги отклони далеч от него.
Мъжете достигнаха полянката тъкмо навреме. Някои от тях изглеждаха озлобени и настървени за бой, но по-голямата част разговаряха спокойно и често се смееха. Те бързо откриха изоставения меч и Дризт остана да ги наблюдава, кимайки на себе си, докато синът на фермера разиграваше случката от предишния ден. Елфът забеляза, че едрият мъж с брадвата почти не се заслуша в историята, а непрестанно обикаляше с кучетата си около групата, посочваше различни места по земята и подканяше животните да подушат участъка. Дризт още не бе виждал кучета, но много добре знаеше, че повечето животни имат превъзходни сетива и могат да се използват по време на лов.