Дризт почти се бе успокоил от неочаквания сблъсък, когато отнякъде изскочи Роди МакГрисъл.
— Ти уби кучетата ми! — изрева едрият планинец и замахна с огромната си брадва Блийдър, към главата на мрачния елф.
Ударът профуча светкавично, но Дризт успя да се наклони встрани и да го избегне. Мрачният елф не разбра нищо от нестихващия поток ругатни, които сипеше Роди МакГрисъл, но знаеше, че едрият мъж също няма да разбере нито една дума от обясненията му.
Ранен и въоръжен, той можеше единствено да продължи да избягва атаките. Поредният замах на брадвата едва не го съсече. Огромното оръжие разкъса гнолския плащ, но мрачният елф глътна стомаха си и острието не успя да докосне изкусно изплетената му елфическа ризница. Дризт подскочи встрани. Там дърветата бяха малко по-ниски и сгъстени и елфът се надяваше, че това ще улесни невероятната му подвижност, както и че ще му помогне да спечели повече предимство. Мрачният елф щеше да се опита да изтощи разгневения човек или поне да го накара да преосмисли бруталната си атака.
Яростта на МакГрисъл обаче не стихна. Той размахваше топора си на всяка крачка и ръмжеше ужасно.
Чак сега Дризт осъзна слабостта на своя план. Мрачният елф можеше да се предпази от огромното тяло на фермера в гъсто скупчените дървета, но огромната брадва се спускаше между тях със светкавична лекота.
Мощното оръжие полетя към рамото на Дризт. Той отчаяно се хвърли на земята, измъквайки се на косъм от смъртта. МакГрисъл не успя да овладее силата на удара си навреме. Тежкото оръжие се заби в ствола на един млад клен и почти го отсече.
Дръвчето започна да се накланя под тежестта си, но острието на брадвата се бе захванало здраво в него. Роди изруга и се опита да освободи оръжието си, без да осъзнава надвисналата опасност. В последната секунда, якият фермер успя да отскочи и да се предпази от летящия към него ствол, но не и от короната му. Клоните изподраха лицето и главата му, хванаха го в капана си като в мрежа и го притиснаха към земята.
— Проклет да си, мрачни елфе! — изрева МакГрисъл и напразно разтърси „решетките“ на естествения си затвор.
Стиснал здраво ранената си китка, Дризт пропълзя встрани и намери ятагана си, забит до дръжката в злощастното куче. Гледката натъжи младият елф, той знаеше колко безценни приятели са животните. В продължение на няколко мъчителни секунди, Дризт се опитваше да извади острието и накрая успя. Мигът стана още по-драматичен, когато другото куче, само зашеметено, започна да се помръдва.
— Проклет да си, мрачни елфе! — изрева отново Роди Макгрисъл.
Дризт разбра думата, отнасяща се до произхода му и сам се досети за смисъла на останалото. Искаше му се да помогне на този човек, мислеше си, че така ще има възможност да установи по-близък контакт с хората, но кучето се събуждаше и едва ли щеше да е приятелски настроено. Мрачният елф се огледа за последен път — търсеше злият дух, започнал всичко това — после се измъкна от горичката и потъна в дебрите на планината.
— Трябваше да я хванем — промърмори Бартоломю Тисълдаун, когато групата се върна при полянката с боровинките. — Само ако МакГрисъл беше дошъл на обещаното място… със сигурност щяхме да хванем тази котка! И къде по дяволите, се е дянал този кучевод?
В този миг от кленовата горичка долетя рев „Мрачен елф! Мрачен елф!“ и отговори на въпроса на Бартоломю. Фермерите се спуснаха към дърветата и откриха безпомощния МакГрисъл, заклещен в клоните на поваления клен.
— Проклет елф! — крещеше Роди. — Уби кучето ми! Проклет мрачен елф!
Когато ръката му се поосвободи, огромният мъж посегна към лявото си ухо, но не го намери.
— Проклет мрачен елф! — изрева отново МакГрисъл.
Всички видяха как гордостта на Конър Тисълдаун отново се възвръща, но изглежда само младежът се радваше на неочакваните думи на Роди. Хората от групата бяха по-възрастни от него и разбираха какви неприятности може да им навлече един мрачен елф, дебнещ наоколо.
Бенсън Делмо избърса потта от челото си. Старият кмет не можеше да скрие от никого реакцията си при тази неприятна за града и жителите му новина. Той се обърна към мъжа до себе си, по-младият фермер, славещ се с уменията си да отглежда и язди коне, и нареди:
— Иди в Сундабар! Веднага ни доведи пазител!
След няколко минути Роди беше освободен. През това време раненото куче бе отишло при него, но мисълта, че едно от безценните му животни е живо, не успокои особено разгневения фермер.