Роди почеса коричките от засъхнала кръв по главата си и пренебрежително погледна към Чучулига.
Въобще не го интересуваше нейната „по-ясна представа за станалото“. Той вече си бе направил необходимите заключения и то преди много време. Роди МакГрисъл беше решен на всяка цена да отсече главата на мрачния елф и Ястреборъката Чучулига знаеше това.
Пазителката обаче, все още не беше много сигурна кой е извършил всички убийства. Много въпроси оставаха без отговор както за нея, така и за останалите от групата. Защо мрачният елф не бе убил децата на Тисълдаун, когато ги бе срещнал в планината? Ако историята на Конър беше вярна, защо той бе върнал оръжието на момчето? Чучулигата бе твърдо убедена, че не мрачният елф, а баргестът е убил семейството на Тисълдаун, но защо тогава елфът бе дошъл в бърлогата на двете чудовища? Ако е бил техен съюзник, защо дружбата им е завършила по този начин? Още по-интригуващ за пазителката, чиято цел беше да защитава безсилните в безкрайната война между добрите и злите раси, беше въпросът дали мрачният елф не бе открил пещерата на баргеста, за да отмъсти за жестоко изкланото фермерско семейство? Тя подозираше, че именно това е истината, но не можеше да проумее мотивите на мрачния елф. Баргестът бе убил фермерите, а това бе привлякло вниманието на цял Малдобар — дали това не бе разгневило мрачният елф, дали това не бе провалило някое нападение на отрядите от Подземния мрак? И този път парченцата от загадката не пасваха напълно едно на друго. Ако мрачните елфи планираха нападение над Малдобар, нито един от тях не би се разкрил предварително. Нещо в душата на пазителката и подсказваше, че този мрачен елф е действал сам — той бе тръгнал сам и бе отмъстил за убитите фермери. Жената сви рамене. Реши, че си внушава и проявява твърде голям оптимизъм и си припомни, че мрачните елфи обикновено не постъпват като пазителите.
Докато петимата слязат надолу по тясната пътека и се върнат при трупа на огромното чудовище, Габриел вече бе открил стъпки, които водеха доста навътре в планината. И този път следите бяха две — едната на мрачния елф, а другата, по-прясната, на огромно, двуного същество — вероятно трети баргест.
— Какво е станало с пантерата? — изморено попита Фрет. Дългата полева експедиция, първата му от много години насам, бе започнала да го изтощава.
Чучулигата се засмя и поклати безпомощно глава. Всеки отговор пораждаше само нови въпроси.
Дризт продължи да се движи и през нощта. Бягаше, така както бе бягал толкова години, само че този път зловещата реалност беше друга. Той не беше убил фермерите, дори ги беше спасил от бандата на гнолите, но въпреки това те бяха мъртви. Дризт не можеше да избяга от този факт. Беше нахлул в живота им и то по собствена воля, и заради това те бяха убити.
На следващата нощ, след срещата си с планинския великан, Дризт забеляза лагерен огън, недалеч от бърлогата на баргестите. Мрачният елф знаеше, че това не е чисто съвпадение. Призова Гуенивар и прати пантерата надолу по лъкатушните планински пътеки, за да разбере какво става.
Неуморима пантерата се втурна напред, а гладката и черна козина остана невидима в мрачните сенки на нощта. Котката тичаше неуловимо бързо и не след дълго достигна лагера.
Ястреборъката Чучулига и Габриел си почиваха край лагерния огън и се забавляваха с безкрайните странности на Фрет. Джуджето старателно почистваше мекия си кожен жакет с една твърда четка и не спираше да мърмори.
Роди се бе разположил от другата страна на пътеката, в малка ниша между ствола на паднало дърво и огромна скала, а кучето спеше свито в краката му.
— Ох, погледни до къде ме докара тази мръсотия! — изстена Фрет. — Никога, никога няма да успея да почистя жакета си! Ще трябва да си купувам нов — джуджето погледна към пазителката, която напразно се опитваше да прикрие усмивката си, и продължи да мърмори: — Смейте се колкото искате, лейди. Ще платите за него от собствения си джоб, не се притеснявайте! — закани се Фрет.
— Ех, тежки трябва да са дните на онези, които купуват премените на едно джудже — добави Габриел и Чучулигата избухна в смях.
— Смейте се, щом ви е смешно! — тросна се Фрет и затърка с четката толкова силно, че проби дупка в дрехата си. — Дявол да го вземе! — изруга джуджето и захвърли четката на земята.
— Затваряйте си устите! — изръмжа Роди и помрачи веселото настроение на приятелите. — Да не искате да ви чуят мрачните елфи?
На лицето на Габриел се изписа непоколебимо изражение, но пазителката осъзна, че съветът на планинеца, макар и отправен по груб начин, бе уместен.