Това бяха най-притеснителните мисли, с които трябваше да се пребори Дризт, но не днес, защото търпението на Келиндил започваше да се изчерпва. Елфът насочи острието си срещу Дризт и тръгна срещу него.
Младият До’Урден не беше изненадан? Той отскочи назад и призова вродените си магически способности, пусна кълбо от непрогледен мрак върху приближаващия се елф.
Келиндил познаваше магията и разбираше този трик. Той смени посоката, върна се в задната част на кълбото и отново се хвърли напред с меча си.
Лилавите очи не се виждаха.
— Мрачен елф! — извика Келиндил и всички в лагера на мига пристъпиха към действие. Кучето на Роди започна да вие, острият му и заплашителен лай последва Дризт в планината, обричайки го на изгнание.
Келиндил се облегна на едно дърво, предпазлив, но не много притеснен от факта, че мрачният елф все още се намираше някъде в околността. Дризт не го знаеше, но думите и постъпката му, фактът, че бе предпочел да избяга, отколкото да остане и да се бие, наистина бяха накарали сърдечният елф да се замисли.
— Ще загуби преднината си с настъпването на утрото — обнадеждена заяви Чучулигата, след няколкото часа, прекарани в безрезултатни опити да настигнат мрачния елф.
Бяха се спуснали в една дълбока скалиста котловина, а следата водеше към висок хълм в далечината.
Олюляващият се от изтощение Фрет побърза да се намеси:
— Преднина? — изстена джуджето. Той погледна към планинската верига и поклати глава. — Всички ще измрем от умора, преди да открием този проклет мрачен елф!
— Ако не можеш да се справиш, по-добре лягай и умри! — изръмжа Роди. — Този път няма да го оставим да ни се изплъзне!
Но не Фрет, а друг член на отряда се строполи неочаквано на земята. Един огромен камък падна сред групата и се заби в рамото на Дарда с такава сила, че войнът не само загуби равновесие, но полетя няколко метра встрани. Той дори не можа да извика, а се превъртя във въздуха и падна по очи в прахта.
Чучулигата грабна Фрет и се хвърли зад близката скала, Роди и Габриел направиха същото. Друг камък, а после още няколко се посипаха наоколо.
— Свлачище? — попита уплашеното джудже, след като се посъвзе от ужаса.
Притеснена за Дарда, пазителката не отговори, макар и да знаеше, че причината за случилото се не е свлачище.
— Той е жив — извика Габриел от скалата, зад която се бе скрил, на около дузина фута от нея и джуджето. Друг камък полетя отново и едва не премаза главата на Дарда.
— Проклятие — прошепна Чучулигата. Тя надникна от скривалището си и огледа планината и канарите в подножието и — Давай! Сега, Келиндил — промълви тя на себе си. — Спечели ни малко време.
В отговор от далечината долетя звукът от отпусната тетива, последван от яростен рев. Пазителката и Габриел се спогледаха и се усмихнаха мрачно.
— Скални великани! — извика Роди, разпознал дълбокия, дрезгав рев.
Подпряна с гръб към стената и отворила раницата си, Чучулига се сниши и зачака. Камъните спряха да валят около тях, но сега оглушителният им тътен идваше от мястото, където се криеше Келиндил. Пазителката изтича при Дарда и внимателно го преобърна.
— Това болеше — прошепна войнът и се насили да се усмихне на собственото си окаяно положение.
— Не говори — отвърна му тя, докато се мъчеше да открие необходимия еликсир в раницата си. Ала не успя да го намери. Гигантите я видяха и веднага подновиха атаките си.
— Върни се при скалата! — извика Габриел.
Чучулига мушна ръката си под рамото на ранения мъж и му помогна да се изправи. Така с нейна помощ, макар и олюлявайки се при всяко движение, войнът успя да стигне до скривалището.
— По-бързо! По-бързо! — викаше уплашено Фрет, докато ги наблюдаваше, притиснал гръб в големия камък.
Изведнъж пазителката покри Дарда с тялото си и го притисна към земята, точно в мига, в който една скала профуча над главите им.
Фрет започна да гризе ноктите си, после осъзна какво прави, направи ужасена гримаса и спря.
— Хайде, побързайте — извика на приятелите си той. Друга скала прелетя на косъм от тях.
Чучулигата и Дарда почти бяха стигнали до джуджето, когато един камък се разби в скалата. Фрет, чийто гръб бе прилепен до нея, полетя във въздуха и едва не събори олюляващите се приятели. Пазителката положи война до скалата, после се обърна, знаеше, че трябва да се върне и за падналото джудже.