Долината пред очите му се разширяваше и мрачният елф осъзна, че великаните, движещи се в другата посока, към десния фланг на отряда, вероятно са излезли от обсега, който би позволил на камъните им да попаднат право в целта.
— Ела, приятелко — прошепна Дризт на пантерата, извади ятагана си и се спусна надолу по склона, набразден от скални процепи.
Миг по-късно обаче, когато елфът огледа участъка пред великаните, той хвана Гуенивар за врата и я поведе обратно към хребета.
Тук земята беше пропукана и набраздена, но въпреки това стабилна. Пред него каменистият склон бе покрит с огромни скали и със стотици по-малки камъни. Дризт не познаваше планините много добре, но дори и той можеше да се досети, че пред тях се простираше свлачище.
Мрачният елф и котката му се спуснаха напред и отново изпревариха скалните великани. Гигантите почти бяха заели позициите си, някои от тях дори бяха започнали да хвърлят камъни по отряда. Дризт пропълзя до една голяма скала и започна да я бута, докато огромният къс не се търколи надолу по склона. Тактиката на Гуенивар беше много по-проста. Пантерата се спусна надолу по стръмнината, като с всяка крачка разместваше и събаряше камъни, хвърляше се върху скалите и отскачаше от тях в мига, в който се разклатеха.
Камъните се затъркаляха с грохот надолу по склона. По пътя си те повличаха множество по-малки камъчета, а скоростта им се увеличаваше все повече и повече. Увлечен в задачата, си Дризт се втурна сред свлачището — хвърляше камъни, буташе други, правеше каквото може, за да засили лавината. Скоро цялата земя под краката на мрачния елф се движеше надолу, сякаш целия участък от планината бе започнал да се руши.
Гуенивар препускаше пред свлачището, като знак, предизвестяващ смъртта на великаните. Пантерата скочи и се понесе във въздуха, прелетя над скалните гиганти, но те едва успяха да я зърнат — тонове скали с грохот се изсипаха отгоре им.
Дризт знаеше, че и той е в опасност. Мрачният елф не беше толкова ловък и подвижен, колкото котката и не се надяваше, че ще успее да надбяга лавината, или да се отмести от пътя и. Той подскочи високо във въздуха от ръба на един малък хребет и направи заклинанието си за левитация, докато се издигаше.
Дризт концентрира цялата сила на волята си върху него. Вече два пъти досега то се бе разваляло доста бързо и ако не можеше да го направи, ако не можеше да се задържи във въздуха, елфът знаеше, че със сигурност ще умре.
Въпреки всичките си усилия, той не успя да се издигне и да се почувства по-лек. Мрачният елф напразно размаха ръце, за да призове магическата енергия в тялото си, но започна да пада.
— Само тези най-отпред могат да ни уцелят! — извика Роди, когато една скала се разби далеч от десния фланг на отряда. — Извън обсега сме на тези отдясно, а тези отляво…!
Чучулигата проследи погледа на Роди и забеляза огромното кълбо от прах, нарастващо откъм левия им фланг. Тя дълго не можа да откъсне поглед от търкалящите се скали и фигурата, която наподобяваше мрачен елф. Когато се обърна към Габриел, пазителката разбра, че и той го е видял.
— Трябва да действаме — извика тя на Келиндил.
Стрелецът кимна, премести се в края на скалата, зад която се криеше, и опъна тетивата на лъка си.
— По-бързо — добави Габриел, — преди групата в дясно да заеме опасна за нас позиция.
Келиндил отпусна тетивата, а после стреля още веднъж. Един великан от предните позиции зави от болка.
— Остани с Дарда — помоли пазителката Фрет. После тя, Габриел и Роди, държащ кучето си изкъсо, изскочиха от укритията си и се втурнаха към скалните великани. Скачаха от скала на скала, тичаха на зигзаг, за да объркат огромните чудовища, за да не могат да предугадят следващите им движения. Стрелите на Келиндил свистяха над главите им и принуждаваха гигантите да стоят приведени, а не да хвърлят скали.
Дълбоки процепи набраздяваха склоновете в подножието на планината. Те служеха като прикритие за тримата бойци, но и ги разделяха. Нито един от тях не можеше да види великаните, но знаеха посоката, в която да се движат, и тримата избраха най-добрите възможни маршрути.