Габриел вдигна меча си, за да отклони летящата към него скала, и това спаси живота му. От силния удар мечът излетя от ръката на война, той самият полетя към земята. Мъжът беше опитен наемник и причината да оцелее в толкова много битки бе, че винаги знаеше кога да се оттегли.
Въпреки зашеметяващата болка, той успя да се изправи и побягна назад към каменната стена.
С тежката сопа в ръка, великанът се спусна след него. Веднага щом се показа зад ъгъла, чудовището бе посрещнато от една стрела, но само махна с ръка, отблъсна я встрани, без въобще да се впечатлява от нея, и отново се устреми към война.
Скоро Габриел се озова на тясно. Опита се да се върне при разломите и каменистите пътеки, но скалният гигант препречи пътя му, улови го в малък каньон, целият обграден с огромни скали. Габриел извади камата си и прокле лошия си късмет.
През това време Чучулигата успя да обезвреди своя противник и да изтича в другия край на стената, където видя Габриел и великана, готвещ се да го убие.
Войнът също съзря пазителката, но само сви рамене, сякаш искаше да й се извини, осъзнавайки, че тя няма да успее да дойде навреме, за да го спаси.
Ръмжащият великан направи крачка напред, с една-единствена цел — да размаже дребния човек, но изведнъж се чу силен трясък и спря. Очите му започнаха да се въртят странно на всички страни и само след миг гигантът се строполи мъртъв в краката на мъжа.
Войнът погледна настрани, към върха на скалата и едва не прихна от смях.
Чукчето на Фрет не беше голямо, но за сметка на това бе здраво — само с един удар джуджето го бе забило право в черепа на скалния великан.
Учудена Чучулигата прибра меча си и се приближи.
Фрет никак не се зарадва на смаяните им изражения:
— Аз съм джудже, все пак! — тросна се той и възмутено кръстоса ръце.
При този жест изцапаното с кръв и мозък чукче се допря до туниката на джуджето, което веднага изпадна в паника и забрави предишното си важно поведение. То наплюнчи късите си пръсти и започна да търка ужасното петно, после забеляза кръвта по ръката си и изпадна в още по-голям ужас.
Чучулигата и Габриел вече се смееха.
— Нали знаеш, че ще трябва да ми купиш нова туника! — сопна се джуджето на пазителката. — О, бъди сигурна, че ще ми я купиш!
Някъде отстрани долетя вик и веднага стопи моментното облекчение, което бяха изпитали войните. Видели как част от сънародниците им загиват под скалната лавина, а други падат убити от отряда, останалите четирима великани бяха загубили интерес от битката и бързо се отдалечаваха.
Роди МакГрисъл и злото му куче ги следваха плътно.
Само един великан бе успял да избяга свлачището и от страховитите нокти на пантерата. Той тичаше като обезумял нагоре към планинския хребет.
Дризт пусна Гуенивар след него, после откри една пръчка, която да използва като бастун и успя да се изправи.
Ожулен, мръсен, ранен в битката с баргестите и получил още десетки рани, докато се спускаше по свлачището, Дризт До’Урден тръгна напред. Някакво движение в дъното на клисурата привлече погледа му.
Мрачният елф извърна глава и видя прицеленият в него светъл елф, готов за стрелба.
Дризт се огледа наоколо — нямаше къде да се скрие. Можеше да призове кълбо от мрак между себе си и елфа, но родственикът му от Повърхността вече бе насочил стрелата си и нямаше да го пропусне — непроницаемото кълбо нямаше да му помогне. Мрачният елф се изправи гордо, изпъна рамене и се обърна бавно с лице към Келиндил.
Светлият елф отпусна тетивата на лъка си и извади стрелата. Той също бе видял тъмния силует, спускащ се надолу с лавината.
— Останалите са при Дарда — промълви Чучулигата, приближавайки се към стрелеца. — МакГрисъл преследва…
Келиндил не отговори, нито погледна пазителката. Той кимна отсечено и насочи погледа и към тъмната фигура, изкачваща се нагоре по планинския склон.
— Остави го — заяви тя. — Той не ни е враг.
— Страхувам се да го оставя, той е мрачен елф — отвърна Келиндил.
— Аз също — отвърна пазителката, — но още повече се страхувам от реакцията на планинеца, когато го открие.
— Да се върнем в Малдобар и да се отървем от този мъж — предложи елфът. — После ти и останалите ще можете да се върнете в Сундабар. Аз имам родственици в тези планини, заедно ще наблюдаваме тъмнокожия ни приятел и ще следим дали не причинява вреди.