— Съгласна съм — каза Ястреборъката Чучулига, после се обърна и отдалечи.
Келиндил не се нуждаеше от повече убеждения. Светлият елф последва пазителката, но изведнъж спря и се обърна. Надникна в раницата си, извади една стъкленица и я сложи на земята на видно място. После се замисли за миг, извади още един предмет от колана си и го остави до стъкленицата. Доволен, елфът се обърна и тръгна след Чучулигата.
Когато Роди МакГрисъл се върна от дивото си, безрезултатно преследване, пазителката и останалите бяха опаковали всичко и се приготвяха да тръгват.
— Да вървим след мрачния елф — заяви той. — Спечелил е малко време, но бързо ще го настигнем.
— Мрачният елф си тръгна — с остър тон отвърна Чучулигата. — Няма да го преследваме повече.
Едрият планинец не можеше да повярва на тези думи, лицето му се сбръчка — беше на път да избухне всеки момент.
— Дарда е зле ранен. Има нужда от почивка! — изръмжа пазителката. Този път нямаше да премълчи нищо. — Стрелите на Келиндил почти се свършиха, както и запасите ни.
— Няма да забравя Тисълдаун толкова лесно! — заяви Роди.
— Мрачният елф също не ги е забравил — добави Келиндил.
— За смъртта на Тисълдаун е отмъстено — промълви Ястреборъката Чучулига — и ти го знаеш, МакГрисъл. Мрачният елф не ги е убил, но определено е отмъстил на убийците им!
Роди изръмжа и се обърна. Той беше опитен следотърсач и умееше да разследва случаи. Беше узнал истината много отдавна, но не можеше да забрави белезите по лицето си и загубата на ухото си, както и наградата за главата на елфа.
Чучулигата очакваше и разбираше мълчанието на едрия планинец.
— Жителите на Малдобар няма да се зарадват като видят убития елф и като разберат истината за случилото се — каза тя. — А предполагам, че няма и да платят.
Роди я изгледа злобно, но не можеше да опровергае думите и. Когато отрядът потегли към Малдобар.
Роди МакГрисъл тръгна с него.
На следващия ден Дризт се върна в планината. Търсеше нещо, което да му подскаже местонахождението на преследвачите му. Той откри стъкленицата, оставена от Келиндил, и се приближи внимателно, после се успокои, когато забеляза другият предмет до нея — малкият кинжал, взет от злия дух, който Дризт бе хвърлил при първата му среща с него, за да пререже тетивата на лъка му.
Течността в стъкленицата миришеше сладко и мрачният елф, чието гърло беше изсъхнало от вдишаната прах, с удоволствие я изпи на големи глътки. Хладни тръпки полазиха по тялото на Дризт, освежиха го и му вляха енергия. От няколко дни не беше хапвал почти нищо, но силата, която бе изгубил, изведнъж се върна. Раненият му крак неочаквано стана безчувствен и мрачният елф усети, че силата се възвръща и в него.
В този миг елфът се почувства много замаян, премести се в сянката на близката скала и легна да си почине.
Когато се събуди, небето беше тъмно и обсипано със звезди, а той се чувстваше много по-добре. Дори кракът му, разкъсан от скалите, сега отново можеше да поддържа тежестта му.
Мрачният елф знаеше кой е оставил стъкленицата с лечебния еликсир и кинжала. Сега се чувстваше още по-смутен и разколебан.
Трета част
Монтолио
За всички народи по света нищо не е толкова недосегаемо и все пак толкова лично и определящо, колкото представата за божествата. Животът в родната ми земя ми показа малко за тези свръхестествени същества, въпреки огромното влияние на злата богиня на мрачните елфи, Кралицата на Паяците — Лот.
След като станах свидетел на кървавите и дела, не бях готов да приема нито един бог или същество, което да диктува живота ми, да определя поведението ми и възприятията на цяло едно общество. Не е ли моралността сила на духа и ако това наистина е така, то трябва ли принципите да бъдат диктувани или е необходимо да бъдат усетени със сърцето?
Оттук идва въпросът за самите божества: наистина ли са реални същества или са просто израз на споделените възгледи в едно общество? Дали мрачните елфи са зли, защото следват наставленията на Кралицата на Паяците или Лот е кулминация на естествената зла същност на расата им?