— Защо казваш това? — попита смутеният елф. — Откъде…
— Свирчо ми каза — изтърси Монтолио. Дризт съвсем се обърка.
— В битката, където се срещнахме за първи път — обясни му Монтолио, — ти хвърли кълбо мрак върху себе си и няколко орки. Не го отричай, магьоснико. Свирчо ми каза!
— Но това не е никаква магия — отвърна Дризт, — а просто способност. Всички мрачни елфи, дори тези от простолюдието, могат да създават кълба от мрак. Не е чак толкова трудно.
Монтолио обмисли казаното за момент. Нямаше никакъв опит с мрачните елфи преди Дризт да влезе в живота му.
— Какви други „способности“ владееш?
— Вълшебен огън — отвърна Дризт. — Той е част от…
— Знам за заклинанието — прекъсна го Монтолио. — Често се използва от горските жреци. И това ли могат да правят всички елфи?
— Не знам — отвърна искрено Дризт. — Мога и да левитирам. Само благородниците са способни на това. Страхувам се обаче, че силата ми ме напуска, или скоро ще го направи. Тази способност започна да се губи откакто излязох на Повърхността, както и силата на моя пиуафуи, на ботушите ми, както и на изработените от елфите ятагани.
— Опитай да левитираш — подкани го Монтолио.
Дризт се концентрира за един дълъг момент. Усети как се изпъва, после се повдигна от земята. Но докато го правеше, теглото му се върна и той отново стъпи на краката си. Успя да се издигне на не повече от шест сантиметра.
— Внушително — промърмори Монтолио.
Дризт само се засмя и тръсна гъстата си бяла коса.
— Сега мога ли да се върна да поспя? — попита той, отправяйки се към хамака си.
Монтолио имаше друга идея. Трябваше да проучи още своя спътник, за да разбере границите на магическите и другите му способности. Нов план се зароди в главата му, но щеше да го приведе в действие, преди да залезе слънцето.
— Чакай — нареди той на Дризт. — Можеш да почиваш по-късно, след залез-слънце. Сега ти и твоите „способности“ ми трябвате. Можеш ли да призовеш кълбо от мрак или ти трябва време, за да изречеш заклинанието?
— Няколко секунди — отвърна Дризт.
— Тогава вземи ризницата и оръжията си и ела с мен. Побързай. Не искам да пропускаме предимството на дневната светлина.
Дризт сви рамене и отиде да се приготви, после последва пазителя в северния край на горичката — един рядко използван район от целия комплекс.
Монтолио падна на колене и дръпна Дризт след себе си, посочвайки му малка дупка в една тревиста могила.
— Едно диво прасе се е заселило тук — обясни му той. — Не желая да го наранявам, но се страхувам да се приближа, за да установя контакт с него. Дивите прасета са ужасно непредсказуеми.
Измина един дълъг момент на мълчание. Дризт се чудеше дали Монтолио просто не изчаква прасето да се появи.
— Хайде, тръгвай — продължи пазителят. — И призови твоето кълбо от мрак точно пред входа на дупката, ако обичаш.
Дризт разбра и облекчената му въздишка накара Монтолио да прехапе устни, за да скрие усмивката си. Секунда по-късно областта пред тревистата могила изчезна в тъмнина. Монтолио направи знак на Дризт да се крие зад него и да влиза.
Дризт се напрегна — огледа се и се ослуша. Неочаквано пред него се разнесоха няколко пронизителни изквичавания, после се чу уплашеният вик на Монтолио. Елфът скочи и се втурна стремително напред, като почти се спъна в проснатия си на земята приятел.
Старият боец простена и изпъшка, но не отговори на нито един от високите викове на елфа. Като не намери никакво прасе, Дризт се наведе, за да разбере какво се е случило, но отскочи, когато видя Монтолио да се извива, притискайки гръдния си кош.
— Монтолио — прошепна той, мислейки си, че старият човек е сериозно наранен. Наведе се, за да говори в ухото му, но се изправи значително по-бързо, защото щитът на Монтолио неочаквано се блъсна в главата му. — Дризт е! — извика елфът, разтривайки бързо оформящата се синина. Той чу как Монтолио скочи след него, а после и звука на меча му, изваден от ножницата.
— Разбира се, че е Дризт — изкряка Монтолио.
— Но какво стана с прасето?
— Прасето ли? — повтори пазителят. — Тук няма никакво прасе, глупав елф такъв. И никога не е имало. Тук сме само ние един срещу друг. Време е за малко веселба!
Едва сега Дризт разбра всичко. Монтолио го бе измамил, използвайки кълбото от мрак просто, за да му отнеме предимството на зрението. Той го предизвикваше да се бият при равни условия.