— Във владенията ти има мрачен елф, могъщи кралю на орките! — обяви Роди. Думите му обаче, не предизвикаха изненадата, на която се бе надявал.
— Единак — поясни Граул.
— Знаеш за него? — широко отворените очи на Роди издадоха недоверието му.
— Елфът уби бойците на Граул — каза предводителят сурово. Всички събрани орки започнаха да тропат и да размахват оръжията си, ругаейки мрачния елф.
— Тогава защо е още жив? — попита грубо Роди. Очите на ловеца на глави се свиха, когато в ума му се зароди подозрение, че Граул не знае къде се намира Дризт. Вероятно той все още имаше с какво да се пазари.
— Съгледвачи не могат открият него! — изрева Граул и това беше достатъчно. Но безсилието, което демонстрираше кралят на орките, беше умело изиграна измама, защото той знаеше къде е Дризт, макар съгледвачите му да не знаеха.
— Аз го открих — извика Роди и всички орки наскачаха и се развикаха с кръвожадна радост. Граул протегна ръце, за да ги укроти. Той знаеше, че това е критичен миг. Разгледа внимателно тълпата, за да открие шамана на племето, техния духовен водач и откри облеченият в червена роба орк да гледа и слуша внимателно, както се беше надявал.
По съвет на шамана Граул бе избягвал да предприема каквито и да е действия срещу Монтолио през всички тези години. Шаманът смяташе, че сакатият, който не беше толкова сакат, носи поличба за лоша магия и заради предупрежденията на своя религиозен водач всички оркски племена се скриваха всеки път, когато Монтолио беше наблизо. Но в съюзничество с мрачния елф и, ако подозренията на Граул се окажеха верни, с помощта, която Монтолио му бе оказал в спечелването на битката на високия хълм, сакатият се бе намесил където не му беше работа, бе застрашил владението на Граул също толкова много, колкото и отстъпникът — елф. Той се бе убедил, че мрачният елф наистина е единак, защото в района нямаше други и владетелят на орките само чакаше някакво извинение, за да насъска слугите си срещу долината. Роди, както беше информиран Граул, можеше да му предостави това извинение.
— Говори! — изкрещя той в лицето на ловеца на глави, за да предотврати всякакви бъдещи искания за пари.
— Елфът се подчинява на пазителя — отвърна Роди. — Той пълзи в краката му. — Ако Роди се бе надявал, че това може да предизвика още изблици и проклятия, скачане и плюене, със сигурност остана разочарован. Споменаването на слепия човек хвърли тежък покров над сборището и сега обикновените орки поглеждаха от шамана към Граул и отново към шамана за подкрепа. Беше време Роди да разкаже историята за конспирацията, както бе казано на Граул, че ще направи.
— Трябва да ги хванете! — извика Роди. — Те не…
В този миг Граул вдигна ръце, за да успокои надигналото се мърморене и думите на Роди.
— Слепият пазител ли уби великаните? — попита лукаво оркският владетел ловеца на глави. — Той ли помогна на елфа да убие моите бойци?
Разбира се, Роди нямаше понятие за какво говори Граул, но бе достатъчно съобразителен, за да разбере намеренията му.
— Той беше! — заяви високо планинецът. — А сега елфът и пазителят се канят да тръгнат срещу всички вас. Трябва да ги смажете и то преди да дойдат тук и да го направят! Пазителят ще поведе своите животни и елфи, много, много елфи, а също и джуджета срещу Граул.
Споменаването на приятелите на Монтолио, особено на елфите и джуджетата, които орките на Граул мразеха повече от всичко друго на света, предизвика болезнен израз по всички лица и накара повечето от тях да се огледат нервно през рамо, сякаш очакват армията на пазителя да започне да ги обгражда.
Граул се вгледа в шамана.
— Онзи, Който Гледа трябва да благослови атаката — отвърна шаманът на мълчаливия му въпрос. — При новата луна! — Граул кимна, оркът в червено се извърна, призовавайки свитата си и се отдалечи, за да се подготви.
Граул бръкна в кесията си и извади шепа сребърни монети за Роди. Роди не му бе казал нещо, кого вече да не знае, но разказът му за заговора срещу оркското племе му осигури значителна подкрепа в опитите да се противопостави на по-висшия от него шаман срещу слепия пазител.