— Гуенивар ще се справи с Кароак — отбеляза Дризт.
Монтолио стана и сграбчи пантерата за ушите, задържайки погледа и със собствените си слепи очи.
— Пази се от неговия дъх — каза й пазителят. — Той е струя от мраз, която ще вледени мускулите ти чак до костите. Виждал съм как поразява великан с него!
Монтолио се обърна към Дризт и знаеше, че елфът вече изглежда притеснен.
— Гуенивар трябва да го държи настрани от нас, докато прогоним Граул и групата му — каза пазителят. — После ще се погрижим за Кароак. — Той освободи ушите на пантерата и я удари силно по тила.
Гуенивар изрева за четвърти път и изхвърча от долината, като черна стрела, прицелена в сърцето на смъртта.
Главната бойна част на Граул дойде от запад, както я очакваха, крещяща и виеща, тъпчеща храсталаците по пътя си. Войската се приближаваше на две групи, по една за всяка от двете горички.
— Цели се в групата от юг! — извика Монтолио на Дризт, който бе на позиция до моста с арбалета. — Имаме приятели в другата!
Като че ли, за да потвърди заповедите на пазителя, северната гора изведнъж се взриви от крясъците на орките, които звучаха повече като писъци на ужас, отколкото като бойни викове. Хор от гърлено ръмжене придружаваше писъците. Бластър, великата мечка, се беше отзовал на призива на Монтолио, разбра Дризт и, съдейки по звуците, идващи от горичката, беше довел със себе си и своите приятели. Елфът нямаше намерение да поставя под въпрос късмета им. Той се притаи зад най-близкия арбалет и пусна стрелата му, когато първите орки се появиха от южната горичка. Спусна се през редицата, натискайки спусъците им в бърза последователност. Монтолио, който се разхождаше отдолу, изпрати няколко стрели над каменната стена. Заради неочаквания рояк орки Дризт не можеше да каже колко от изстрелите са улучили, но те забавиха атаката и разпръснаха редиците им. Няколко орка паднаха по корем, други се обърнаха и с е втурнаха обратно през дърветата. Ядрото на групата обаче, и няколко от бягащите от другата горичка, настъпваха.
Монтолио стреля за последен път, после се обърна, за да опипа пътя си обратно към убежището, към центъра на неговите дървета — капани, където щеше да е защитен от три страни от гората. В едната си ръка стискаше лъка и провери меча си, после се протегна, за да хване въжета от другата си страна.
Дризт забеляза действията на пазителя на около 20 фута под себе си и прецени, че това може да е последната свободна възможност за онова, което бе намислил. Избра обект, висящ над главата на Монтолио и направи заклинание.
Стрелите предизвикаха малко хаос сред нападащите орки, но капаните се оказаха по-ефективни. Първият орк, а после и други стъпиха в тях, а писъците им заглушиха дори врявата на нападението. Когато другите видяха болката им и опасността, те се забавиха значително или спряха напълно.
С нарастването на безредието на полянката, Дризт спря и внимателно прецени последния си изстрел. Той забеляза голям, великолепно въоръжен орк, наблюдаващ сцената от най-близките храсталаци на северната горичка. Знаеше, че това е Граул, но вниманието му веднага бе привлечено от фигурата, стояща до него.
— По дяволите — промърмори елфът, разпознавайки МакГристъл. Сега беше раздвоен и премести арбалета между двамата. Искаше да стреля в Роди, искаше да сложи край на това лично мъчение сега и завинаги. Но Роди не беше орк, а Дризт усети в него да се надига отвращение при мисълта да убие човек.
— Граул е по-важната цел — каза си той, повече, за да разсее вътрешното си напрежение, отколкото по друга причина.
Бързо, преди да измисли още аргументи, той се прицели и стреля. Стрелата изсвистя дълго и надалеч, удряйки се в ствола на дърво, само на сантиметри от главата на Граул. Роди светкавично избута оркския крал и го блъсна в по-дълбоките сенки. На тяхното място се появи ревящ каменен великан със скала в ръката. Канарата обрули дърветата до Дризт, разтърсвайки едновременно клоните и моста. Веднага я последва още една, но тя отнесе подпорите и разруши предната половина на моста. Дризт я видя как идва, въпреки че бе удивен и ужасен от невероятната точност на великана дори на такова разстояние. Тъй като половината от моста пред него вече я нямаше, той скочи, хващайки се за сноп клони.
Когато накрая стабилизира положението си, той се оказа лице в лице с друга опасност. От изток идваха ездачите на уорги, размахващи факли в ръце. Дризт погледна към кухия пън, после и към арбалета. Той, както и осигурителния пост, бяха оцелели от удара, но елфът не можеше и да се надява да стигне до тях по счупения мост.