— Утре-ще-си-в-Малдобар.
Роди замръзна при неочаквания звук на пискливия глас.
— Утре ще си в Малдобар — каза отново Тифанис толкова бавно, колкото можеше.
— Махай се — изръмжа Роди, мислейки, че елфидът го дразни.
— Би-трябвало-да-си-по-мил-с-мен, да, би-трябвало — сопна му се Тифанис. — Елфът-смята-да-те-затвори, знаеш — това. За-престъпления-срещу-слепия-пазител.
— Млъквай! — изрева МакГристъл, по-високо отколкото възнамеряваше.
— Какво имаш предвид? — дойде гласът на Келиндил от не много далеч.
— Какво-направи, глупако! — прошепна Тифанис.
— Казах ти да се разкараш! — отвърна Роди.
— Ще-го-направя-и-после-къде-ще-отидеш? В-затвора — каза ядосано елфидът. — Мога-да-ти-помогна-се-га, ако-искаш-помощта-ми.
Роди най-сетне започваше да разбира.
— Развържи ми ръцете — нареди му той.
— Вече-са-развързани — отвърна Тифанис и Роди откри, че думите му бяха верни.
Започна да се изправя, но промени намерението си, тъй като Келиндил влезе в лагера.
— Стой-тихо, аз-ще-го-разсея.
Тифанис се беше преместил, още докато говореше и Роди чу само неразбираемо мърморене.
— Нашата последна нощ на път — отбеляза Келиндил. — Ще известя лейди Ястреборъката Чучулига веднага щом стигнем Малдобар. Тя смята Монтоило ДеБруши за приятел и ще й е интересно да научи за събитията в долината.
— Ти пък какво знаеш? — отвърна му Роди. — Пазителят беше и мой приятел!
— Ако си приятел на оркския крал Граул, не може да си приятел на пазителя в долината — заяви Келиндил. Роди нямаше готов отговор за това, но Тифанис му предложи такъв. Бръмчащият глас дойде иззад елфа и Келиндил се обърна, слагайки ръка на меча си.
— Какво същество си ти? — попита той куиклинга с разширени от учудване очи.
Той никога не научи отговора, защото Роди неочаквано се изправи зад него и го събори на земята. Келиндил беше опитен боец, но на толкова близка дистанция нямаше никакви шансове срещу яките мускули на Роди МакГристъл. Огромните мръсни ръце на планинеца се сключиха около крехкия врат на елфа.
— Кучето-ти-е-с-мен — каза му Тифанис, когато той приключи отвратителната си работа. — Вързах-го-за-едно-дърво.
— Кой си ти? — попита Роди, като се опитваше да уталожи възбудата си от това, че е свободен и, че кучето му е още живо. — И какво търсиш при мен?
— Аз-съм-малко-нещо, можеш-да-се-увериш-и-сам — обясни Тифанис. — Ще-се-радвам-да-станем-добри-приятели.
Роди обмисли предложението за момент.
— Е, ти си го спечели — каза със смях. Намери Блий-дър, вярната му брадва, сред нещата на мъртвия елф и се изправи — огромен и неумолим. — Хайде, идвай. Да се връщаме в планините. Имам сметки за уреждане с един мрачен елф.
Измъчен израз изкриви деликатните черти на куиклинга, но Тифанис го скри преди Роди да забележи. Той нямаше желание да се приближава към долината на пазителя. Освен факта, че оркският крал бе обявил награда за главата му, знаеше, че другите елфи могат да станат подозрителни, ако Роди се появеше без Келиндил. И нещо повече, болката в главата и в крака на Тифанис се изостряше непоносимо при мисълта отново да се срещне с мрачния елф.
— Не! — изтърси елфидът. Роди, който не беше свикнал да му се противопоставят, му хвърли гневен поглед — Няма-нужда. Елфът-е-мъртъв, уби-го-един-уорг.
Роди не изглеждаше убеден.
— Веднъж-те-заведох-при-него — припомни му Тифанис.
Роди беше разочарован, но не се усъмни в думите на куиклинга. Ако не беше той, никога нямаше да намери Дризт. Щеше да е на хиляди мили, душейки около пещерата Моруеме и пропилявайки всичкото си злато за лъжите на драконите.
— А слепият пазител? — попита той.
— Той-е-жив, но-можеш-да-го-оставиш — отвърна Тифанис. — Има-много-могъщи-приятели. — Роди погледна към тялото на Келиндил. — Елфи, много — елфи.
Роди кимна в съгласие. Не беше истински ядосан на Муши и нямаше желание да се среща с рода на Келиндил.