Преповтарях тази фантазия безброй пъти през годините. Всяка дума при всяка среща в този въображаем град стана протест срещу непрестанното ми отхвърляне. Това не би трябвало да ми е достатъчно, но Гуенивар винаги беше до мен, а сега към нея се бе присъединила и Миелики.
20
Години и разстояния
Подслона на Жътвата в Западен брод бе любимо място за събиране на преминаващите по Дългия път, който се простираше на север между Града на бездънните води и Мирабар. Макар да не предлагаше особени удобства за високите си цени, Подслона приютяваше и „Кръчмата и гостилницата на Дери“ — обновен бар за размяна на истории, където всяка нощ от седмицата гостенинът можеше да намери авантюристи от най-различни места като Лускан и Сундабар. Огнището бе топло и искрящо, питиетата бяха в изобилие, а небивалиците, разказвани от Дери щяха да се помнят и разказват из всички Царства.
Роди задържа качулката на пътния си плащ спусната над очите, за да скрие белязаното си лице, докато опустошаваше своето агнешко. Старото жълто куче стоеше на пода до него и ръмжеше, а Роди от време на време му хвърляше по някое парче месо. Прегладнелият ловец на глави рядко вдигаше глава от чинията, но кървясалите му очи се взираха подозрително от сенките на качулката. Той познаваше някои от главорезите, които се бяха събрали у Дери тази вечер, лично или от мълвата и не би им се доверил повече, отколкото те, ако бяха по-умни, биха се доверили на него. Един висок мъж разпозна кучето му, докато минаваше край масата и спря с намерение да поздрави ловеца на глави. Той обаче, отмина мълчаливо, разбирайки, че жалкият МакГристъл не си струва усилието.
Никой не знаеше какво се е случило през изминалите години в планините край Малдобар, но Роди бе напуснал региона сериозно наранен — физически и емоционално. Обикновено самонадеяният МакГристъл сега прекарваше повече време в ръмжене, отколкото в говорене.
Роди поглозга още малко, после хвърли големия кокал на кучето и избърса мазните си ръце в плаща, отмятайки невнимателно качулката, която криеше ужасните му белези. Той бързо я нахлупи и гневно стрелна с поглед всеки, който би могъл да ги е забелязал. Един-единствен погнусен поглед бе струвал на неколцина мъже живота им, зърнали белезите на Роди. Сега изглежда никой не ги забелязваше, вече не. Повечето от посетителите, които не бяха заети с вечерята си, стояха на бара и спореха високо за нещо.
— Не може да бъде! — проехтя гласът на един мъж.
— Казах ти какво видях! — отвърна му друг. — Говоря истината!
— Да, ти така си мислиш! — изкрещя му първият и добави: — Няма да познаеш човека, ако го видиш! — Неколцина от мъжете се приближиха и започнаха да се блъскат.
— Тихо! — долетя глас. Мъжът, се изтръгна от тълпата и посочи право към Роди, който не го разпозна, но инстинктивно протегна ръка към Блийдър, старата му брадва.
— Питайте МакГристъл! — измънка човекът. — Роди МакГристъл. Той знае за мрачните елфи повече от всеки.
Поне една дузина разговори секнаха изведнъж, когато цялата група се стече около Роди като течност.
— Ти си МакГристъл, нали? — попита мъжът Роди, демонстрирайки към ловеца на глави забележително уважение.
— Може и да съм — отвърна тихо Роди, наслаждавайки се на цялото внимание. Не беше заобикалян от хора, толкова заинтересовани от това, което има да каже, откакто семейство Тисълдаун бе намерено убито.
— А-а-а — разнесе се недоволен глас някъде отзад, — какво ли знае той за мрачните елфи.
Роди хвърли кръвнишки поглед по посока на стълбите и забеляза движението. Харесваше усещането, харесваше отново да е важен и уважаван.
— Мрачният елф уби кучето ми — каза грубо той. Наведе се и издърпа старото жълто куче за козината, разкривайки белега му. — И проби главата на това. Проклетият мрачен елф — завърши той преднамерено бавно, като остави качулката си да падне бавно назад — ми направи това. Обикновено Роди криеше отвратителния белег, но въздишките и мърморенето на тълпата звучаха неимоверно приятно за охкания ловец на глави. Той се извърна на една страна, за да им позволи да го огледат по-добре и се наслади на реакцията им колкото можеше по-дълго.
— С черна кожа и бяла коса? — запита ниският човечец с дебело шкембе, който бе започнал спора на бара със собствения си разказ за мрачния елф.