— Би трябвало, ако е мрачен елф — изпуфтя Роди.
Човекът огледа триумфално останалите.
— Точно това се опитвах да им обясня — каза той на Роди. — Те твърдят, че съм видял мръсен елф или орк, но аз съм сигурен, че беше мрачен елф.
— Ако някога си видял мрачен елф — заяви мрачно и бавно ловецът, претегляйки значението на всяка дума, — си сигурен в това. И никога няма да забравиш какво си видял! Нека всеки, който се съмнява в думите ти, да отиде и да го намери сам. После ще се върне при теб с извинения!
— Да, аз видях мрачен елф — заяви мъжът. — Бях спрял да лагерувам в Потайната гора, на север от Грунвалд. Нощта ми се видя спокойна, така че оставих огъня да се разгори, за да прогони студения вятър. И тогава дойде този странник, без предупреждение, без нито една дума!
Сега всеки поглъщаше жадно думите му, възприемаше ги в различна светлина, след като белязаният от елфа бе потвърдил историята.
— Без нито една дума или птичи вик, нищо! — продължи дебеличкият мъж. — Беше нахлупил ниско качулката си. Видя ми се подозрително, така че го попитах „Какво търсиш? Място, където аз и спътниците ми да прекараме нощта“, отвърна ми спокойно той. Това ми прозвуча достатъчно достоверно, но все още не ми харесваше спуснатата му качулка. „Тогава си вдигни качулката“, казах му аз. Не споделям нищо с никого, преди да видя лицето му. Той обмисли думите ми, после вдигна ръце нагоре, наистина бавно — мъжът повтори движението, оглеждайки се наоколо, за да се увери, че всички го слушат. — Не ми трябваше да виждам нищо повече! — неочаквано извика той и всички, макар да бяха чували същата история, разказана по същия начин преди малко, подскочиха изненадани. — Ръцете му бяха черни като въглен и слаби като на елфите. Тогава разбрах, без да знам защо съм толкова сигурен, че пред мен стои мрачен елф. Мрачен елф казах и нека всеки, който оспори думите ми да отиде и да го намери сам!
Роди кимна в съгласие, когато дебеланкото впери изпитателен поглед в неверниците.
— Изглежда напоследък се чува доста за мрачните елфи — промърмори ловецът на глави.
— Аз бяха чувал само за един — пропищя някакъв човек. — Докато не говорихме с теб, имам предвид, и не чухме за битката. Това прави два мрачни елфа за шест години.
— Както казах — отбеляза строго Роди, — изглежда напоследък се чува твърде много за мрачните. — Той още не бе приключил, когато групата избухна в силен смях. Това напомни на ловеца за добрите стари, времена, дните, когато хората около него следяха всяка негова дума. Единственият човек, който не се смееше, беше дебеличкият мъж, твърде разтърсен от собствената си история за срещата с мрачния елф.
— Все още — каза той с вълнение, — когато се сетя за онези лилави очи, взиращи се в мен изпод качулката…
Усмивката на Роди се стопи само за секунда.
— Лилави очи? — едва успя да прошепне той.
Роди се бе срещал с много създания, които имаха инфрачервено зрение, зрение, което разчиташе топлинните следи и бе най-разпространено сред обитателите на Подземния мрак. Той знаеше, че обикновено очите на тези създания изглеждаха като червени точки. Роди все още живо си спомняше лилавите очи, гледащи надолу към него, когато бе хванат в капан от явора. Знаеше го и тогава, знаеше и сега, че тези странни ириси са рядкост дори сред мрачните елфи.
Най-близките до Роди хора от групата спряха да се смеят, като помислиха, че въпросът му хвърля съмнение върху разказа на мъжа.
— Бяха лилави — настоя дебеланкото, макар че треперещият му гласец не звучеше много убедено.
Мъжете около него изчакаха дали Роди ще се съгласи или ще отрече това, без да знаят дали да се смеят на разказвача.
— Какви оръжия носеше елфът? — попита внезапно Роди, изправяйки се заплашително на крака.
Мъжът помисли за момент.
— Извити мечове — изтърси той.
— Ятагани?
— Да, ятагани!
— Той каза ли си името? — попита Роди и когато мъжът се поколеба, го сграбчи за яката и го повдигна над масата. — Каза ли си името? — попита отново ловецът на глави, а лицето му бе съвсем близо до лицето на мъжа.
— Не, ааа… Дриз…
— Дризит?
Мъжът сви безпомощно рамене и Роди го пусна отново на краката му.
— Къде? — изрева ловецът на глави. — И кога?
— В Потайната гора — разтрепери се мъжът. — Преди три седмици. Елфът отиваше в Мирабар с Каещите се монаси.