— Шерк ще се съвземе, сержант. Качи се горе с абсолвентите си. Прави каквото може. Сега ми кажи докъде сме стигнали?
Хрункнер бутна купчината показания на масата към нея.
— Капитан Даунинг и хората му са още тук, ако решиш сама да говориш с тях, но всички ние… всички, които дойдоха от Териториалното командване, смятат, че са чисти. Просто децата са прекалено умни.
Децата наистина можеха да направят глупаци членовете на всяка експедитивна охранителна група. Естествено, те бяха прекарали целия си живот с телохранители, познаваха навиците им, бяха приятели с повечето от екипа. До този момент външната заплаха беше предмет на редки теоретични разисквания. И когато малките решаваха да предприемат някоя екскурзия, всичко се нареждаше в тяхна полза. Но телохранителите бяха подбрани сред личния персонал на генерал Виктъри Смит. Бяха честни, предани хора и страдаха колкото Шерканер Ъндърхил.
Смит бутна купа обратно към Юнърбай.
— Добре, прати Дарам и хората му по местата им. Намери им работа. Има ли нещо ново в докладите за издирването?
Командният пулт в къщата разполагаше с подробни карти — истински екран за местоположение. Микровълновата връзка даваше възможност за взаимодействие с командния център в Териториалното командване. За нещастие, при свръзката с Принстън не можеха да ползват никакви специални привилегии. Много часове ги чакаха, преди проблемът да бъде решен. В стаята непрекъснато се вливаше и изливаше поток от забързани хора. Повечето от тях бяха свежи попълнения от Териториалното командване. Присъствието им оказваше благоприятно въздействие върху телохранителите от къщата, в чиито изражения се четяха умора и обезсърчение. Имаше следи. Имаше напредък… И всичко беше едновременно ободрително и зловещо.
След час пристигна и шефът на контраоперациите срещу Сродниците. Рачнер Тракт беше назначен неотдавна — младеж, емигрант от тийфърите. А това не бяха обичайните качества, които се изискваха за заемането на този пост. Явно беше достатъчно умен, но по-скоро изглеждаше педантичен, отколкото ефективен. Може би беше за добро. Те наистина се нуждаеха от хора, които разбират Сродниците. Как традиционните ценности се промениха така? Във Великата война Сродниците бяха малцинство сред разколниците в Тийфърската империя и тайно поддържаха Съглашението. Но Виктъри Смит смяташе, че следващата сериозна заплаха ще дойде именно от тях… или може би просто се поддаваше на обичайното си подозрение към традиционалистите.
Тракт постави дъждобрана си в мрежата и свали раницата, която носеше. Извади документи и ги постави на масата пред шефа си.
— Генерале, Сродниците със сигурност са замесени в тази работа.
— Защо ли не ме изненадваш? — въздъхна Смит. Юнърбай предполагаше колко е изморена, но тя изглеждаше свежа — почти като неизменната Виктъри Смит. Почти. Държеше се толкова спокойно и вежливо както на всяко събрание на екипа. Въпросите й биеха в целта — както винаги. Но Юнърбай усещаше разликата — едва забележимо разсейване. Наистина, тревогата й не личеше, но като че ли мислите на генерала се рееха в далечно съзерцание. — Все пак тази сутрин участието на Сродниците беше малко вероятно. Какво се промени, Рачнер?
— Показанията на двама свидетели и две аутопсии. Убитите в музея се минали сериозна физическа подготовка. Но явно не са се готвели за атлетически състезания. По черупките им има стари белези, дори зараснала дупка от куршум.
Виктъри вдигна рамене.
— Явно са професионалисти. Знаем, че съществуват вътрешни заплахи, групировки от крайни традиционалисти. Възможно е да са наели компетентни изпълнители.
— Възможно е, но това е работа на Сродниците, а не на местните групировки.
— Имаш ли убедителни доказателства? — Юнърбай зададе въпроса с облекчение и се засрами от чувството.
— Хм — Тракт явно преценяваше не толкова самия въпрос, колкото питащия. Младежът не можеше да определи с точност мястото на Юнърбай — цивилен, към когото се обръщаха със „сержант“ в йерархията на Командването. Трябва да свикваш, синко! — Сродниците отдават изключително значение на религията си, но до този момент избягваха да нанасят удари на наш терен. Тайното основаване на местни групировки от традиционалисти беше най-сериозната им цел. Но днес я прескочиха… Изпълнителите са професионалисти. Постарали са се да прикрият следите си, но не са взели предвид постиженията на нашите лаборатории. Всъщност става въпрос за тест, изобретен от един студент на вашия съпруг. Разбирате ли, съотношението между видовете полени, открити по дихателните пътища на двата трупа, е необикновено. Мога да ви кажа дори от коя база на Сродниците са тръгнали. Напуснали са я преди повече от петнайсет дни.