Тактиката беше изкусна, особено ако човек си даваше сметка за грешката на Алън да приема убийците като просители. През двайсетте и четири години от пристигането им на Изчезващата Томас Нау беше разгледал около дузина петиции. Но днешната беше първата, която предяви иск, че „времето е от критично значение“.
Нау погледна петимата просители, застанали от другата страна на масата. Грешка: представители на Просителите. Нау се усмихна и им направи знак да седнат.
— Главен пилот Ксин, мисля, че вие сте най-старшият. Моля, изложете вашата Петиция.
— Да, Пастирю — Ксин хвърли поглед към приятелката си, Рита Лиао.
И двамата бяха Новородени от планетата-майка и произхождаха от семейства, предоставяли фокусирани и Последователи повече от триста години. Такива бяха устоите на културата на Новородените и продължаването им трябваше да бъде лесно. Уви, тук — на двайсет светлинни години от цивилизацията — нищо не ставаше лесно. Ксин помълча още малко, като хвърли притеснен и таен поглед към Кал Омо. На свой ред Омо го изгледа ледено и внезапно Нау съжали, че не отдели време за кратък доклад от сержанта. Брюхел излезе от Бдение и ако му се наложеше да откаже Петицията, Нау щеше да бъде единственият виновник.
— Както знаете, Пастирю, много от нас се занимават с пространствен анализ. Но още повече живо се интересуват от Паяците, които наблюдаваме…
Нау леко се усмихна.
— Знам, висите при Бени и слушате преводите.
— Да, сър. Хм… Много ни харесва предаването „Наука за деца“ и някои преводи на приказки. Помагат ни при анализите. И… — погледът му стана отнесен. — Не знам. Макар че не се хора, Паяците са изградили един истински свят на планетата си. В сравнение с нас понякога изглеждат по-… реални. Нау бе убеден, че е отгатнал следващата му дума. — … Искам да кажа, че ние постепенно се привързахме към някои от децата на Паяците…
Точно както беше планирано. Симултанните преводи вече старателно се избягваха. Не успяха да установят със сигурност какво точно предизвика отслабването на въздействието на вируса на „гнилия мозък“. Нито дори дали има някаква връзка с предаването на живо. Анне прецени, че сегашният риск не е по-голям от обичайния при другите им операции.
Нау се пресегна и нежно погали ръката на стоящата отдясно Киви. В отговор тя се усмихна. Децата на Паяците бяха важни. А той никога нямаше да разбере това без Киви Лизолет. Тя беше толкова добра в толкова области. Колко много можеше да научи, докато я наблюдаваше, докато разговаряше с нея, докато я лъжеше. За възможностите на L1 истинските деца бяха непостижим блян, но трябваше да бъде намерен някакъв заместител. Плановете и мечтите на Киви му посочиха правилния път.
— Главен пилот, всички сме привързани към малките. Вашата Петиция има ли нещо общо с отвличането им?
— Да, сър. От похищението изминаха седемдесет Ксек. Паяците на Съглашението използват най-новите си комуникационни системи и разузнавателни сили по-напрегнато от всеки друг път. Не че са постигнали някакъв напредък, но нашите „умни глави“ са научили много от това. Микровълновите предаватели на Съглашението са били смущавани от съобщения на Сродниците. Повечето от шифрограмите на Сродниците са алгоритмични и многократни. Съглашението не може да разкодира нито едно от тях, но за нас алгоритмите са елементарни. През последните четирийсет Ксек ние… аз… използвах нашите преводачи и аналитици. Струва ми се, че знам къде държат децата. Петима от аналитиците дават почти стопроцентова гаранция, че…
— Петима аналитици, трима преводачи и част от състава на съгледвачите на „Невидимата ръка“ — гласът на Рейнолт беше висок и категоричен и заглуши думите на Ксин. — В допълнение, главен пилот Ксин е използвал само една трета от поддържащия хардуер.
Омо се присъедини като към хор. За първи път Нау видя такова хармонично единство между Рейнолт и Службата по сигурността.
— Освен това главният пилот и още неколцина висши офицери включиха кодовете за аварийните ресурси.
Очите на сержант Омо пронизваха просителите. Те се свиха под погледа му — Новородените по-изплашено от Чуенг Хо. Злоупотреба с ресурсите на общността. Това бе изключително сериозно провинение. Нау ликуваше. Брюхел щеше да бъде още по-убедителен, но и Омо си свърши работата.
Нау вдигна ръка и в стаята се възцари тишина.
— Разбирам, сержант. Искам доклад и от вас, и от директор Рейнолт за всяка трайна вреда, която може да се появи вследствие на тези… — всъщност нямаше да употреби думата дейности.