Запази мълчание още малко. Лицето му артистично се изкриви така, като че ли се опитваше да скрие вътрешната борба на човек, който се старае да удовлетвори желанията на отделни хора без да навреди на дългосрочните нужди на цялата общност. Усети, че Киви стиска ръката му.
— Главен пилот Ксин, отлично знаете, че не можем да разкрием присъствието си!
— Да, Пастирю — Ксин изглеждаше напълно объркан.
— Точно вие трябва да знаете най-добре какво е положението тук. След битката имаме нужда от фокусирани и персонал. След епидемията с „гнилия мозък“ преди няколко Бдения фокусираните още повече не достигат. Не разполагаме с основни съоръжения, имаме малко оръжия и много ограничени възможности за вътрешен транспорт. Вероятно сме способни да сплашим някоя от фракциите на Паяците или да се съюзим с друга, но рисковете остават огромни. Най-разумната линия на поведение е тази, която възприехме след Зверството на Дием. Трябва да чакаме и да се крием. Няколко години ни делят от Ерата на комуникациите на тази планета. Постепенно ще вградим човешка автоматика в мрежите на Паяците. С течение на времето те ще създадат цивилизация, която ще успее да възстанови нашите космически кораби. Цивилизация, която ще можем да управляваме безопасно. Дотогава… дотогава няма да предприемаме абсолютно никакви действия!
Погледът на Нау обходи всички просители: Ксин, Лиао, Фонг. Тринли седеше встрани от останалите, все едно демонстрираше, че се е отказал да ги убеждава. Езр Вин беше в камерата за летаргичен сън, в противен случай със сигурност щеше да бъде тук. Според преценката на Ритцер Брюхел всички бяха смутители на реда. С всяко следващо Бдение тяхното малко паство на L1 се отдалечаваше все повече и повече от нормите на обичайното общество на Новородените. Отчасти заради собственото им отчайващо положение, отчасти заради асимилацията на Чуенг Хо. Дори след поражението начинът на мислене на Спекулантите беше разрушителен. Да, според мерките на един цивилизован свят тези хора бяха смутители на реда. Но същевременно те също бяха хора — както Киви — и правеха мисията им възможна.
Известно време всички мълчаха. От очите на Рита Лиао се ронеха сълзи. Нищожната гравитация на Хамърфест не беше достатъчна, за да се стекат по бузите й. Джау Ксин сведе глава в знак на подчинение.
— Разбрано, Пастирю. Оттегляме Петицията си.
Нау великодушно кимна. Нямаше да налага наказания. Беше направил важна крачка напред.
Киви потупа ръката му. Тя се усмихва!
— Защо не превърнем всичко в пробен анализ за по-нататъшните ни действия? Наистина, не можем да разкрием присъствието си, но виж какво е направил Джау. За първи път използваме истински разузнавателната система на Паяците. Може би са на двайсет години от началото на Ерата на комуникациите, но те усъвършенстват компютрите си дори по-бързо отколкото през Зората на Земята. Постепенно преводачите на Анне ще въвеждат информацията обратно в техните системи. Защо не започнем още сега? С всяка година ще се намесваме и ще експериментираме все повече.
Надежда озари очите на Ксин, но думите му все още бяха уклончиви:
— Но те са много изостанали. Миналата година тези създания изстреляха първия си сателит. Не са изградили проникващи локализиращи мрежи. Всъщност изобщо нямат никакви мрежи. Като изключим жалката връзка между Принстън и Териториалното командване, те дори не разполагат с компютърна мрежа. По какъв начин ще вкараме информацията обратно в системата им?
Да, наистина, как?
Но Киви все още се усмихваше. Така изглеждаше толкова млада, почти както през първите години, откакто беше с Нау.
— Казахте, че Съглашението е засякло съобщения на Сродниците, свързани с отвличането?
— Да, затова знаем какво става там. Но разузнавателните служби на Съглашението не могат да разкодират шифрограмите.
— А опитвали ли са?
— Да. Повечето от най-мощните им компютри — с големината на къщи! — са свързани към микровълновите предаватели и на Принстън, и на Териториалното командване. Ще им трябват милиони години, за да открият използвания шифър… О! — Ксин широко отвори очи. — Можем ли да го направим, без да разберат?
В почти същия миг Нау проумя думите му и каза:
— Връзка. Как генерират ключове за дешифриране?
След секунда се разнесе глас:
— Чрез псевдо-произволно генериране, променено съобразно фактите, известни на техните математици за алгоритмите на Сродниците.