Выбрать главу

Киви докосна визьора си и прочете някакви данни.

— Очевидно Съглашението експериментира с предаваните по мрежата изчисления. Това е глупаво, тъй като цялата мрежа обхваща по-малко от десет компютъра. Разполагаме с дузина файлове, които ще минат през обсега на микровълновите предаватели. С лекота ще разстроят техните излъчвания. Така ще направим първия експеримент. В този случай ще си позволим само малки промени, докато те изпробват ключовете за шифъра. Информацията ще бъде незначителна, само няколко байта дори с обработката.

— Добре — каза Рейнолт. — Дори ако проверят по-късно, ще сметнат случилото се за дребна грешка. Но твърдя, че ако го направите повече от веднъж, ще бъде много рисковано.

— Един път ще бъде напълно достатъчно, ако е в името на общата кауза.

Киви погледна Нау.

— Томас, мисля, че ще стане. Няма особен риск, пък така или иначе трябва да започнем експериментите за истинските им възможности. Знаеш, че Паяците проявяват все по-голям интерес към космическото пространство. Може би съвсем скоро ще ни се наложи да се намесим сериозно.

После го потупа по рамото. Без значение колко жизнерадостна изглеждаше, Киви подкрепяше своя личен емоционален интерес.

Но тя е права. Това ще бъде идеалното първо прехвърляне на „умните глави“ на Анне. Време е да демонстрирам изключителната си щедрост.

— Много добре, дами и господа — отвърна на усмивката й Нау. — Убедихте ме. Анне, подхвърли им първия ключ. Мисля, че главен пилот Ксин може да ти каже критичния период. Дай на операцията първоначален приоритет през следващите четирийсет Ксек — с предписание, включващо и изминалите четирийсет.

По този начин отговорността от Ксин, Лиао и останалите бе официално свалена.

Те не приветстваха решението му, но Нау усети ентусиазма и раболепната им признателност. Просителите се изправиха и се понесоха към вратата.

Киви понечи да ги последва, но изведнъж се обърна рязко и целуна Нау по челото.

— Благодаря ти, Томас — след което изчезна след тях.

Нау се обърна към единствения останал посетител, Кал Омо.

— Дръж ги под око, сержант! Боя се, че отсега нататък нещата ще се усложнят.

По време на Великата война се бе случвало Хрункнер Юнърбай да прекара дни наред без сън, под непрекъснат вражески обстрел. Но тази нощ се чувстваше дори по-зле. Само Бог знаеше какво изпитват генералът и Шерканер. След като телефоните бяха свързани, Юнърбай прекарваше по-голямата част от времето си в съвместния команден пост, разположен точно срещу стаята на охраната на Съглашението. Той работеше с местните полицаи и свързочния екип на Ъндървил, като се мъчеше да провери слуховете, които се носеха из града. Генералът непрекъснато сновеше навън-навътре — олицетворение на овладяното напрежение. Но Юнърбай осъзнаваше, че предишният му шеф е на ръба на силите си. Тя поемаше прекалено много задачи, намесваше се на всички оперативни нива. По дяволите, излезе преди три часа с един от областните екипи!

Веднъж отиде да погледне как се справя Ъндърхил. Шерк се беше сврял в една от свързочните лаборатории, точно под покрива на къщата. Вината го глождеше като болест и убиваше щастливия му гениален дух, с който посрещаше всеки проблем. Но той се стараеше да прогони тревогата си с приповдигнат ентусиазъм. Използваше всички възможности на компютрите си и проверяваше всичко, което можеше. Каквито и да бяха заниманията им, Юнърбай смяташе, че са безсмислени.

— Това е математика, Хрунк, не е машиностроене.

— Да, теорията на числата… Слушаме за… — той се приведе напред, напълно потънал в загадките на собственото си програмиране. — Опитваме се да разгадаем шифрограмите.

По всичко личеше, че говори за откъслечните сигнали, които бяха прихванали в околностите на Принстън точно след отвличането на децата.

— Но ние дори не сме сигурни, че те са свързани с похитителите — възрази Юнърбай и си помисли: Ако аз бях на мястото на Сродниците, щях да използвам единични кодови думи, а не цели шифрограми.

Джейберт еди-кой си само сви рамене и продължи работата си. Шерканер също не го удостои с отговор, но изражението му беше безутешно. Това беше най-доброто, което можеше да направи.

После Юнърбай се върна при съвместния команден пулт. Там поне илюзията за прогрес не беше изчезнала.