Телефонът до Тракт също затрака. Той бръкна в дупката за отворена линия и каза:
— Тракт слуша.
Гласът на Белга Ъндървил прозвуча глухо. Явно говореше встрани от микрофона.
— Така ли? Ами прекарайте ги! — после каза по-силно. — Чуваш ли ме, Тракт? Току-що ми се обадиха твоите гениални техници и казаха, че жертвите са задържани на най-горния етаж на Плаза Спар. Твоите хора сериозни ли са?
— Те не са мои техници — засегна се Тракт. — Това е много важна следа, полковник, откъдето и да идва.
— Проклятие! Вече имам истинска следа. Градската полиция е забелязала копринено знаме, което се е откъснало от Банковата кула в Принстън. Разстоянието между Плаза Спар и кулата е половин миля. Съвпада с описанието, което Даунинг ни даде за плата на дрехата.
Смит се приближи към слушалката и каза в микрофона:
— Белга, имало ли е нещо прикрепено към него? Някаква бележка?
Белга се поколеба за момент и Тракт си представи как се старае да овладее темперамента си. Тя непрекъснато се оплакваше на колегите си от всички „гадни тъпи технологии“, но сега на линията беше Смит.
— Не, шефе. Беше много съдрано. Вижте, техниците може да са прави за Плаза Спар, но мястото е прекалено оживено. Ще изпратя хора да обиколят долните етажи, като се преструват на клиенти. Но…
— Добре. И без паника, близо сме.
— Шефе, усещам, че има по-голям шанс да са в кулата, до която намерихме знамето. Сградата е почти необитаема и…
— Отлично. Провери и двете възможности.
— Да, мадам. Проблемът е градската полиция. Тръгнаха сами, с включени сирени и всички екстри.
Снощи Виктъри Смит беше чела лекция на Тракт за влиянието на местната полиция. Но то вече беше икономическо и политическо. И сега тя само каза:
— Така ли? Ами прекарайте ги! Аз поемам отговорността — после махна на Тракт. — Отиваме в центъра на града.
31.
Шринкрет крачеше из своя „команден пост“. Всичко беше въпрос на късмет. Мисията беше планирана отлично. Но цялата операция се превърна в невероятна комбинация между щастливо стечение на обстоятелствата и пълна каша. Какво беше новото? Повишение се получаваше след успешно измъкване при истинска критична ситуация, а Шринкрет беше попадала и в по-лоши от тази. Смъртта на Баркър и Фрем беше следствие от лош късмет и разсеяност. А оставянето на живи свидетели май беше най-сериозната им грешка — или поне най-сериозната, която можеха да лепнат на гърба й. От друга страна, бяха хванали шестте деца, от които поне четири предварително набелязани. Измъкването от музея беше лесно, но планираното бягство със самолет се провали. Местната полиция на Съглашението се задейства прекалено бързо — вероятно именно заради тези живи свидетели.
На двайсет и петия етаж офис-пространството обкръжаваше цялата Плаза Спар. Изгледът към града беше великолепен. Само надолу нямаше никаква гледка. От една страна, тук бяха в капан. Но кой би могъл да предположи, че някой ще се скрие високо в небето… От друга… Шринкрет спря зад сержанта на екипа.
— Какво каза Тривеле, Дени?
Сержантът свали телефонните слушалки от главата си.
— Фоайето на приземния етаж е оживено както обикновено. Има няколко бизнес посетители. Един стар глупак и няколко младежа от последното поколение. Искат да наемат офис-пространство.
— Добре. Могат да огледат помещенията на третия етаж. Ако искат да видят още нещо, да дойдат отново утре.
Утре, по волята на Мрака, Шринкрет и екипът й отдавна щяха да са заминали. Още снощи щяха да тръгнат, ако не беше започнала бурята. Специалните отряди на Сродниците можеха да правят с хеликоптерите чудеса, за които военните на Съглашението изобщо нямаха представа… Ако съдбата им се усмихваше още два дни, екипът й щеше да се озове обратно у дома с наградата. Книгата с доктрината на Сродниците открай време изобилстваше с убийства и обезглавяващи удари. С тази операция Преподобната Педуре започваше нова, експериментална глава. Какво ще прави Педуре с шестте деца? Съзнанието на Шринкрет бързо отхвърли тази мисъл. Беше сред най-приближените на Педуре още преди Великата война и благосъстоянието й неизменно растеше. Но тя предпочиташе да замине в командировка, отколкото да я придружава в килиите за изтезания на Сродниците. Фактите се изтръгваха толкова лесно… обръщаха се наопаки… в килиите. А там смъртта идваше много, много бавно.