Нито един от похитителите не беше заловен. Тракт твърдеше, че поне един от тях се е самоубил, за да избегне пленничеството.
— Наложително е генералът да е наясно кой стои зад всичко. Това ще промени отношението на Съглашението към враговете му.
— Бяха Сродниците — равнодушно отговори Вики.
Всъщност, тя не разполагаше с никакви доказателства освен войнственото поведение на похитителите. Но четеше вестници повече от всички останали, а и баща й често говореше за рисковете при покоряването на Мрака.
Ъндърхил сви рамене, като чу твърдението й.
— Най-вероятно. Но основното за семейството ни е, че нещата се промениха.
— Да — гласът за Вики се пречупи. — Татко! Разбира се, че нещата се промениха. Ние никога повече няма да бъдем същите!
Джирлиб отпусна глава върху постелята на Брент.
— Деца! — като че ли Ъндърхил изкрещя на самия себе си. — Толкова съжалявам… Никога не съм мислел, че могат да ви наранят… Никога не съм мислел, че…
— Татко, аз и Гокна избягахме от вкъщи… Мълчи, Джирлиб! Знам, че си най-голям, но двете винаги сме постигали своето.
Това беше напълно вярно. Понякога сестрите ласкаеха егото на брат си, друг път събуждаха интелектуалните му интереси — както в случая с изложбата на Изопаченията. В краен случай се позоваваха на неговата привързаност към малките му сестрички. Брент също имаше своите слабости.
— Вината е изцяло моя и на Гокна — продължи Вики. — Ако Брент не беше устроил засадата в музея, всички щяхме да сме мъртви.
Ъндърхил замаха отрицателно.
— Мъничката ми, ако не беше ти и Гокна спасителите ви щяха да закъснеят. Всички щяхте да сте мъртви. Гокна…
Но сега Гокна е мъртва! Внезапно бронята на безразличието й се пръсна и Вики зарида. Запищя нечленоразделно и изскочи от стаята. Втурна се по коридора към централното стълбище, като заобикаляше военните и обичайните обитатели на къщата. Няколко ръце се пресегнаха да я хванат, но някой изкрещя отзад и тя профуча покрай тях.
Вики се носеше нагоре по стълбите — все по-нагоре и по-нагоре, покрай лабораториите и учебните зали, през градината, където толкова обичаха да играят, където за първи път се запознаха с Хрункнер Юнърбай.
На върха се намираше малката мансарда, за която тя и Гокна бяха мечтали, бяха правили проекти и бяха молили. Нещо като убежище във висините. Открай време баща им се стремеше нагоре и двете му дъщери също обичаха да гледат отвисоко. Мястото не бе най-високото в Принстън, но и това беше достатъчно.
Вики влезе вътре и затръшна вратата. За момент й се зави свят от шеметното изкачване. А после… После тя замръзна, оглеждайки навсякъде. Тук беше и куклената къща, станала огромна през последните пет години. Зимите ставаха все по-студени и тя бе изгубила част от предишното си очарование. Вече не можеше да си представи, че малките създания вътре са хора, защото крилата им бяха поникнали. Десетки от тях пърхаха около хранилките. Разноцветните им крила наподобяваха рисуваната мазилка по фасадата на къщата. Тя и Гокна се препираха до безкрай на коя от тях принадлежи къщичката.
Караха се почти за всичко. Покрай стената бяха наредени празни артилерийски снаряди, които Гокна измъкна от избата. Те наистина бяха нейни, но двете все пак разискваха и по този въпрос.
Следите от нейното присъствие бяха навсякъде. А самата Гокна никога повече нямаше да дойде тук. Те никога повече нямаше да разговарят. Вики рязко се обърна. Дори вече нямаше да спорят. Усещаше сякаш огромна дупка зее в душата й, а ръцете и краката й се откъсват от черупката. Не й беше останало желание за живот. Вики се свлече на купчинка на пода и затрепери.
Родителите бяха много странен вид хора. Доколкото децата можеха да си представят, това се отнасяше дори за съвсем нормалните семейства. През цялото време баща им беше около тях. Той беше човекът с безкрайно търпение, този, чието благоволение обикновено успяваха да спечелят. Но характерът на Шерканер Ъндърхил беше особен и със сигурност рядко срещан. Той се съобразяваше с всеки природен закон, но приемаше всичко общоприето от обществото като препятствие за преодоляване, с което трябва да се експериментира. Всичко, с което се заемаше, беше пропито от неговия ум и чувство за хумор.