— Но нали има много добри възможности? Поне татко винаги казва така.
Как ли ще отговори на този въпрос генералът?
— Да, това е вярно. Точно затова той и аз правим, каквото е необходимо да се свърши. Но само с надежда и оптимизъм намеренията на Шерканер няма да бъдат осъществени. А докато това стане, рисковете ще се увеличават с течение на годините. Случилото се днес е само началото. Възможно е смъртната заплаха да се появи отново, когато съм много стара. А баща ти е половин поколение по-възрастен от мен… Мога да заявя, че днес четиримата се справихте отлично. Още повече, вие действахте като екип. Мислила ли си някога за нашето семейство като за екип? Ние имаме едно специално предимство пред почти всички останали. Не сме от едно поколение, дори не сме от две… Ние покриваме поколенията от малкия Хрунк чак до баща ти. Предани сме един на друг. И смятам, че всички сме много надарени.
— Никой от нас не може да се мери по ум с татко — усмихна се Вики на майка си.
— Е, да — със смях се съгласи тя. — Шерканер е уникален!
Вики продължи аналитично:
— Всъщност, никой от нас не може да се сравнява дори със студентите на татко, може би с изключение на Джирлиб. От друга страна, аз и… Г-гокна сме се метнали на теб, мамо. Ние… аз мога да планирам събития и да манипулирам хората. Смятам, че Рапса и малкият Хрунк са някъде по средата. А Брент не е глупав, но главата му работи по странен начин. Той не прилича на останалите, но по природа е по-подозрителен от всички нас взети заедно. Той е винаги нащрек.
— И ще продължава да го прави — усмихна се генералът. — Вики, вече сте петима. Като броим мен и Шерканер, ставаме седем. Екипът. Преценката ти е правилна. Но ти още не знаеш как да преценяваш останалата част от света. Позволи ми да ти кажа моето безпристрастно професионално мнение. Вие, деца, можете да бъдете най-добрите. Искахме да отложим началото на събитията с няколко години заради вас, но сега всичко се промени. Ако времето, което ме плаши, дойде, държа вие петимата да сте наясно какво е положението. Искам и петимата да сте способни да действате, ако се наложи, дори ако всички останали са изпаднали в пълна паника.
Виктъри Младша беше достатъчно голяма, за да разбере какво значи военна клетва и служебни задължения.
— Всички ли? Аз… — и посочи пагоните на раменете на майка си, които издаваха нейното служебно положение.
— Да. През целия си живот съм била предана на Короната. Но мисля, че може да настъпи ден, когато — за кратко време — да служиш на Короната ще означава да правиш неща, които на първи поглед не се покриват с приетите служебни задължения — тя се усмихна на дъщеря си. — Някои от приключенските романи не са измислени, Вики. Главнокомандващият на разузнаването на Съглашението има специални правомощия… О, ужасно закъснях за другите си оперативни срещи. Много скоро ще поговорим отново. Този път цялото семейство.
След излизането на генерала Вики закрачи из малката си спалня на върха на хълма. Все още се чувстваше замаяна, но неизразимият ужас се беше стопил. В душата й се прокрадваха любопитство и надежда. Двете с Гокна отдавна играеха на шпиони. Но майка им не им разказваше с какво се занимава, пък и беше толкова над военните, които виждаха всеки ден, че всеки опит да я проследят приличаше на безумен блян. Бизнес-разузнаването, може би със структури, подобни на основаните от Хрункнер Юнърбай, беше по-реална възможност.
Известно време Вики си поигра с куклената къщичка. Но двете с Гокна никога нямаше да спорят за тези планове. Екипът на майка им претърпя първата си загуба. Но сега съзнаваше, че е екип. Джирлиб и Брент, Рапса, малкият Хрунк, Вики, Виктъри и Шерканер. Ще се научим да даваме всичко от себе си. И в крайна сметка, това ще бъде достатъчно.
33.
Годините летяха бързо за Езр Вин не само заради двайсет и пет процентовия цикъл на Бдения. След засадата и убийствата измина почти една трета от неговия живот. И през цялото това време вътрешното му аз си обещаваше, че безкрайното му търпение ще бъде наградено. Нито за миг не се отказа от натрапчивата мисъл да унищожи Томас Нау, за да си възвърнат всичко загубено, което бе оцеляло. Но имаше мигове, които се превръщаха в неспирно мъчение.