Да, той беше надарен с безкрайно търпение. Изпитваше болка… и срам. Все пак през по-голямата част от времето не изпитваше страх. Въпреки че не бе запознат с всички подробности, самият факт, че работи за Фам Нувен, изпълваше Езр с вътрешна убеденост в крайната им победа. Но при безпощадната интроспекция най-голямата изненада се появи от нещо, което изникваше отново и отново: в известен смисъл тези години му донесоха удовлетворение, каквото не познаваше от детството си. Какво ли значеше това?
Пастир Нау въведе строги правила за икономична употреба за останалата медицинска апаратура, но запази утежнения режим на дежурства за критично важни „задачи“ — като тези на преводачите. Триксия вече беше четирийсетгодишна. Почти всеки ден по време на Бдение Езр я посещаваше и промененото й лице го измъчваше.
Но в Триксия бяха настъпили и други промени. Точно те го караха да мисли, че присъствието му и изтеклите години по някакъв начин я връщат при него.
Когато идваше рано в миниатюрната й работна стая горе в Хамърфест, тя все още не му обръщаше внимание. И внезапно, веднъж, той закъсня със стотина секунди от обичайното си време за посещение. Триксия седеше с лице към вратата.
— Закъсня — произнесе тя.
В интонацията й прозвуча същото безразлично нетърпение, което би изразила Анне Рейнолт. Всички фокусирани бяха известни с педантизма си. Но Триксия забеляза неговото отсъствие.
А той установи, че тя е започнала да полага някакви грижи за себе си. Когато пристигаше да я види, косата й беше сресана назад, почти пригладена. Сега — от време на време — разговорите им не бяха монолог… поне докато той внимаваше за темата.
Този път Езр влезе в стаята й навреме, но с контрабанден подарък — две пастички от пивницата на Бени. Ароматът им изпълни помещението. За миг Триксия се втренчи в ръцете му, като че ли обмисляше невъзпитан жест. После разсеяно махна с ръка.
— Трябваше да донесеш молбите за допълнителен превод.
Той въздъхна и остави сладкишите на работния плот до ръката й.
— Да, взех ги.
Езр се настани на обичайното си място — до вратата, с лице към нея. Впрочем, днес списъкът не беше дълъг.
Фокусът правеше чудеса, но без намесата на нормален човешки разум различните групи специалисти потъваха в свои лични изследвания. Езр и останалите нормални хора четяха докладите за работата на фокусираните и се опитваха да разберат дали някоя група специалисти е попаднала на нещо интересно, което обаче натрапчивата вглъбеност на „умните глави“ е подминала. Тези доклади се изпращаха на Нау и се връщаха обратно като молби за допълнителна работа.
Днес Триксия не срещна трудности с удовлетворяването на молбите, макар че на няколко пъти мрачно измърмори:
— Загуба на време!
— А, говорих с Рита Лиао. Програмистите й са много ентусиазирани от материала, който си им дала. Програмирали са комплект от финансови приложения и мрежов софтуер, които ще паснат идеално на новите микропроцесори на Паяците.
— Да, да — кимна Триксия. — Всеки ден говоря с тях.
Преводачите се разбираха добре с по-низшите програмисти и финансово-юридическите „умни глави“. Езр подозираше, че причината се крие в невежеството на преводачите в тези области и обратното.
— Рита иска да основе наземна компания, която да продава програмите. Ще бият всички местни, пък и ще наситим пазара.
— Да, вече съм измислила и името: Корпорация „Преуспяващ софтуер“… Но още е много рано.
Той обсъжда тази тема известно време с нея, като се опитваше да измъкне реална преценка за времето и да я сравни с тази на Рита Лиао. Триксия беше в тясна връзка с „умните глави“, които подготвяха стратегията за намеса. Следователно, съчетанието на мненията им даваше задоволителна представа. Въвеждането на данните само през компютърната мрежа — дори с познанията и предварителното планиране — зависеше от сложността на самата мрежа. Щяха да минат поне пет години, докато разработят сериозен търговски софтуер, и още по-дълго преди обществената мрежа на Паяците да бъде изградена. Дотогава беше почти невъзможно да станат основен наземен играч. Засега трябваше да се задоволят с дребните намеси във военната мрежа на Съглашението.
Не след дълго Езр стигна до последната точка от списъка. На първи поглед изглеждаше нещо незначително, но дългият опит му подсказваше, че ще възникне проблем.
— Нова тема, Триксия — става въпрос за превод: относно цвета тартан. Забелязах, че все още използваш този термин в описанията на зрителни гледки. Филолозите…