— Както! — присви очи Триксия.
При взаимната работа на „умните глави“ помежду им възникваше или почти телепатична връзка, или те започваха да се ненавиждат до смърт с ледената враждебност, която обикновено се описва в академичните любовни романи. Норм Както и Триксия се колебаеха между двете състояния.
— Да, хм… Няма значение… Доктор Както ми изнесе дълга лекция за устройството на зрението и електромагнитния спектър. Увери ме, че да говорим за цвят тартан е напълно безсмислено.
Чертите на Триксия се разкривиха и за миг тя се стори на Езр много по-стара, отколкото му се искаше да я вижда.
— Думата е истинска. Аз я избрах. Контекстът дава усещане…
Лицето й се смръщи още повече. Много често нещо, което приличаше на грешка при превода, се оказваше — може би не буквална истина, но поне ключ към някой неразбираем аспект от действителността на Паяците. Обаче фокусираните преводачи можеха да сбъркат, дори Триксия. При първите преводи — когато тя и другите все още налучкваха пътя към света на една непозната раса — имаше стотици двусмислени значения на думите. След време се наложи да отхвърлят голяма част от тях.
Проблемът се състоеше в това, че „умните глави“ трудно се отказваха от самовглъбяването си. Триксия беше на ръба на нервно разстройство. Признаците бяха налице. Често се мръщеше, макар и не толкова свирепо. Дори когато мълчеше, пръстите й неизменно почукваха бутоните на клавиатурата. Но този път обратният анализ блесна от визьора на челото й и освети екраните на стените. Дишането й се учести, докато тя прехвърляше от всички страни критиката в главата си и я предаваше на свързаната с нея мрежа. Не намирише никакъв аргумент в своя подкрепа.
Езр протегна ръка и докосна рамото й.
— Следващ въпрос, Триксия! Известно време обсъждах с Както този въпрос за тартана.
Всъщност, Езр направо извади душата на мъжа. Често това беше единственият начин да се справиш с фокусиран специалист: да се концентрираш върху специалността на „умната глава“ и текущия проблем, като да задаваш един и същ въпрос под различни форми. Без умения и значителна доза късмет тази техника бързо слагаше край на общуването. Дори след седемгодишно Бдение Езр не беше експерт, но в крайна сметка успя да накара Норм Както да започне да генерира алтернативи. После продължи:
— Чудехме се дали Паяците имат такова многообразие от визуални системи поради свойството на мозъка им да разграничава многопластови възприятия. Нали разбираш, за част от секундата възприемаш един спектрален режим, а в следващата — друг. Може би се получава — знам ли — някакъв вид вълнообразен ефект.
Между другото… Както отхвърли тази идея като нелепа, заявявайки, че дори ако мозъкът на Паяците едновременно обработва визуалните импулси, възприятията пак ще изглеждат непрекъснати на съзнателно ниво.
Докато Езр говореше, Триксия почти не помръдваше. Само пръстите й продължаваха да барабанят по клавишите. За един дълъг миг нейният неизменно бягащ поглед се впи… право в очите на Езр. Той разказваше нещо, което беше незначително и нямаше общи точки с нейния Фокус. После тя извърна глава и замърмори команди в микрофона на компютъра си, а тракането по клавиатурата стана по-ожесточено. След няколко секунди очите й започнаха да обхождат помещението, проследявайки фантоми, които съществуваха само на екрана на визьора й. След това рязко каза:
— Да! Това е обяснението! Как не съм се сетила досега… точно контекстът ме накара да избера тази дума, но… — бележки и назначения изпълниха всички екрани на стената.
Езр се помъчи да следи мисълта й, но собственият му визьор все още не беше включен към мрежата на Хамърфест. Можеше да гадае изрежданите примери само от неконтролируемите жестове на Триксия.
Неволно Езр се усмихна. Точно в този момент Триксия почти приличаше на нормален човек, макар и изпаднал в необуздан пристъп на еуфория.
— Гледай! Като изключим един пристъп на остра болка, всяка употреба на тартан е свързана с ниска мъгла, ниска влажност и широка гама светлинни лъчи. В тези случаи целият цвят… ветмут3… — тя премина на вътрешен жаргон, този неразгадаем език, на който разговаряха помежду си фокусираните преводачи. — Наклонението на езика се променя. Нужна ми е специфична дума и тартан е съвсем подходяща.