Явно Рейнолт не остана изненадана от съдържанието на кутията. Подуши деликатеса с изражението на бактериотехник, който определя нивото на ферментация.
— Много апетитно. Сладкишите и всички висококалорични храни не са включени в диетичното меню, господин Вин.
— Съжалявам, само исках да я почерпя… като награда. Не го правя често.
— Това е вярно. Впрочем, никога досега не сте го правил — погледът й обиколи лицето му, после тя извърна очи. — Минаха трийсет години, господин Вин. Седем от вашия собствен живот в Бдение. Знаете, че „умните глави“ не реагират на такива награди. На първо място, тяхната двигателна система се свежда до областта на Фокуса. На второ място остава привързаността към техните собственици… Не, смятам, че все още кроите тайни планове да събудите любов в доктор Бонзол.
— Със сладкиши ли?
Рейнолт се усмихна сурово. Иронията му нямаше да направи никакво впечатление на една обикновена „умна глава“. Тя не засегна и Рейнолт, която все пак различи саркастичния му тон.
— Може би с аромата им. Предполагам, че сте посещавал някакви курсове по неврология, където Чуенг Хо са ви обяснили, че обонятелните органи въздействат независимо върху мозъчните центрове. Хммм… — за малко очите й го пронизваха като бръмбар в колекция.
Точно така твърдяха в неврокурсовете! А Триксия не би трябвало да помирисва сладкиши още преди превръщането й във фокусирана. За миг оградата около истинската същност на Триксия се превърна в тънък воал. За миг Езр докосна съзнанието й.
Езр сви рамене. Рейнолт реагираше прекалено остро. Ако си направеше труда, тя беше достатъчно умна, за да чете мислите му като отворена книга. Вероятно беше способна да прозре дори мислите на Фам Нувен. Единственото им спасение до този момент беше фактът, че Фам и Езр бяха в края на нейния Фокус. Ако Ритцер Брюхел има наполовина толкова добър съгледвач, и двамата досега да сме мъртви!
Рейнолт се обърна встрани и известно време следи съобщенията, които се изписаха на визьора й. После каза:
— Вашето недопустимо поведение не е нанесло вреда. Фокусът до голяма степен е стабилно състояние. Може да си въобразявате, че забелязвате промени в доктор Бонзол, но помислете: през последните няколко години всички най-добри преводачи започнаха да претърпяват синтетични промени. Ако процесът наруши работоспособността им, ние ги изпращаме в клиниката за допълнителна настройка… Както и да е, ако още веднъж направите подобен опит за въздействие, ще ви забраня да посещавате доктор Бонзол.
Заплахата й даде мигновен ефект, но Езр пресилено се засмя:
— Нима няма да ми наложите смъртно наказание?
— Ще ви кажа моята преценка, господин Вин. Вашите познания за Зората на човешката цивилизация ви правят изключително ценен. Вие сте ефективен посредник между поне четири от моите групи. Знам, че и Пастирът също се вслушва в съветите ви. Но не допускайте грешки! В отдела за преводи мога да се справя отлично и без вас. Ако още веднъж застанете срещу мен, няма да видите доктор Бонзол до края на мисията.
Петнайсет години? Двайсет години?
Езр я погледна изпитателно, усетил крайната категоричност на думите й. Какво безпощадно създание е тази жена! И не за първи път той се запита каква ли е била тя преди. И не беше единственият, който си задаваше този въпрос. Тръд Силипан често възхваляваше шефа си в пивницата на Бени. Някога кликата на Ксевале е била втората най-могъща в света на Новородените. Тръд твърдеше, че тя е имала най-високия ранг. Същевременно бе възможно тя да е била по-голямо чудовище от Томас Нау. Поне някои от тях бяха наказани, свалени от собствените си хора. Анне Рейнолт бе пропаднала много — от всемогъщ Дявол се беше превърнала в дяволска маша.
Но независимо дали това я правеше по-силна или по-слаба отпреди, тя бе изключително опасна за Езр Вин.
Тази нощ, в тъмната самота на стаята си, Езр разказа на Фам Нувен за срещата им.
— Имам чувството, че ако Рейнолт някога заеме поста на Брюхел, ще ни разкрие за няколко Ксекунди.
Смехът на Нувен прозвуча като глухо бръмчеше в ухото на Езр.
— Това никога няма да стане. Тя е единствената, която може да ръководи работата на „умните глави“. Разполагала е с персонал, наброяващ повече от четиристотин нефокусирани преди засадата, а сега тя бръммммм…