— Не, този период не е достатъчен, за да поемем неусетно контрол — възрази Арло.
— Да, но в края на краищата може да бъдем принудени да избързаме. Паяците започнаха да разработват космически програми. След десет години ще бъде невъзможно да скрием нашите операции — нашето присъствие тук.
— Е, и? — проточи Тръд. — Ако много се дърпат, ще ги смажем.
— И ще си прережем взаимно гърлата, човече! — ядоса се Джау.
— И двамата говорите глупости — заяви Арло. — Сигурен съм, че не разполагаме с по-малко от десетина ядрени оръжия…
— Но разполагаме с енергийни насочващи лъчи.
— Ние сме в ниска орбита. Ще ти го кажа с други думи, ще блъфираме известно време, но…
— Можем да пуснем повредените космически кораби върху буболечките.
Езр и Рита Лиао се спогледаха. Аргументът я остави с отворена уста. Тя — и Джау, и повечето около масата — мислеха за Паяците като за хора. Каква победа за Триксия! Новородените — поне тези, които не бяха от класата на Пастирите — не можеха да свикнат с мисълта за мегагеноцид. Във всеки случай Джау Ксин имаше право. Независимо дали Новородените разполагаха с оръжия или не, крайната цел на спотайването им се състоеше в създаването на Клиент, който може да възстанови мисията им. Унищожаването на Паяците звучеше логично само на безумци като Ритцер Брюхел.
Езр се облегна назад. Беше зърнал името на Фам Нувен в списъка за Бдение. Само още няколко дни ги деляха от първата им истинска среща. Бъди предпазлив и търпелив. Не бързай! Надяваше, че, че Кръжокът за дискусии ще заговори за нещо по-интересно, но дори празните им приказки галеха ухото му като приятно, познато бръмчене. И за кой ли път Езр осъзна, че се чувства почти като сред семейството си — едно семейство, което спореше до безкрай за проблеми, които никога не се променяха. Той се разбираше дори с Новородените, а и те го приемаха. Почти както в нормалния живот… Погледна през плетеницата от лози, която изпълваше пространството около него. В действителност благоуханието на цветовете почти не се натрапваше — за разлика от оня смърдящ лак, който Хънт бе намазал преди. През цветовете и листата имаше пролука, която му даде възможност да погледне право към мястото на Бени на бара. Понечи да му махне. Може би стомахът му ще понесе малко истинска храна. И тогава зърна силуета в кариран панталон и блуза.
Киви.
Тя и Бени бяха потънали в оживени преговори. Бени посочи частта от видеотапета, който покриваше долната страна на пивницата. Киви кимна и провери в някакъв списък. В този момент като че ли усети втренчения в нея поглед на Езр. Обърна се и махна на разположената близо до тавана компания. Толкова е красива! Езр отклони очи и лицето му стана безизразно. Някога Киви беше хлапето, което го изкарваше извън кожата. Преди смяташе Киви за предател, който използва „умните глави“. И веднъж Езр я удари… и повтори… Спомняше си своя гняв. Не можеше да забрави колко добре се почувства от малкото си отмъщение за Джими Дием и Триксия Бонзол. Но Киви не беше предател. Киви беше жертва, без дори да го осъзнава. Ако Фам не грешеше за „промиването на мозъка“ — а най-вероятно беше точно така — тогава Киви беше жертва. И ужасът надвишаваше човешкото въображение. Когато удари Киви, Езр научи нещо за самия себе си. Той проумя, че благоприличието на Езр Вин е само маска. И през по-голямата част от времето той успяваше да отблъсква това самопознание. Вероятно още имаше възможност да върши добрини, дори ако в дъното на душата си беше зъл. Но когато на живо видя Киви… и когато тя го видя… той не успя да отблъсне спомена за стореното от него.
— Здрасти, Киви! — провикна се Рита, като забеляза поздрава на Киви. — Имаш ли малко време? Искаме да се посъветваме с теб.
— Ей сега! — усмихна се Киви и се обърна отново към Бени.
Той кимаше, докато й подаваше пачка разменни бонове. После Киви заподскача нагоре през сплетените лози. Влачеше подире си кошничката, пълна с прясна бира и още сандвичи. Всъщност помагаше на Бени. Такава беше Киви — звено от черната търговия, един от енергичните хора, които правеха положението тук относително поносимо. Като Бени тя не се колебаеше да работи. Същевременно си оставаше ухо на Пастира, но придаваше мекота на режима на Нау. А това дори Новородените като Джау Ксин не признаваха дори в сърцето си. Но все пак осъзнаването на този факт проблясваше в погледите и на Джау, и на Рита. Те почти боготворяха Киви Лизолет.