Джирлиб се приближи към нея и снижи глас:
— Забрави! На всеки трима, които харесват „Наука за деца“, има трима, притеснени от предаването… И още четирима са традиционалисти, които ви мразят и в черупките си.
Детското радиопредаване беше по-забавно от всичко, което Вики някога беше правила, но след участието на Преподобната Педуре не беше същото. Възрастта им стана обществено достояние и вече като че ли трябваше да доказват нещо в „Наука за деца“. Дори откриха още няколко родени извън фазата, но засега никой не беше подходящ за шоуто. Вики и Гокна не приеха дружелюбно другите малки, дори двойката на тяхната възраст. Бяха особени, враждебно настроени деца — почти стереотипът на родени извън фазата. Татко твърдеше, че е заради възпитанието и годините, прекарани в криене. И това беше най-страшното от всичко. Понякога Вики разговаряше на тази тема с Гокна. Само с нея и само посред нощ. Шепнейки. Ами ако Църквата има право? Може би тя и Гокна само си въобразяваха, че имат душа?
Известно време четиримата стояха безмълвно и осмисляха думите на Джирлиб. Тогава Брент попита:
— А защо ти си навън, Джирлиб?
Зададен от всеки друг, въпросът щеше да се приеме като предизвикателство. Но словесните битки не бяха по силите на Брент. Изречението беше само израз на любопитство, обикновена молба за обяснение. И като такова засегна Джирлиб повече от всякаква подигравка.
— Хм, ами… тръгнал съм към центъра на града… В Кралския музей има изложба на Изопаченията на Келм… Аз не съм проблем. Изглеждам достатъчно възрастен, за да мина за роден във фазата.
Последните му думи бяха истина. Джирлиб не беше толкова едър като Брент, но през прорезите на дрехата му вече се показваха връхчетата на бащинската козина. Но Вики не възнамеряваше да му позволи да се измъкне толкова лесно. Тя заклати ръка към Гокна.
— А това какво е? Твоят тарант-любимец?
Малката госпожица Превъзходна се усмихна чаровно. Очите на Джирлиб засвяткаха свирепо.
— И двете сте истински ходещи бедствия, знаете ли?
Как ли Гокна е убедила Джирлиб да я вземе със себе ли? Въпросът предизвикваше у Вики истински професионален интерес. Тя и Гокна най-добре от всички успяваха да постигнат своето в семейството. Именно затова двете се разбираха толкова зле помежду си.
— Ние поне имаме убедително академично извинение за излизането си — заяви Гокна. — А вашето какво е?
Вики размаха ръцете, с които се хранеше, пред лицето на сестра си.
— Отидохме да видим снега! С образователна цел.
— Ха! Просто сте искали да се потъркаляте на воля.
— Млък! — Джирлиб вдигна глава и огледа стоящите на спирката. — Всички трябва да се прибираме.
Гокна се постара да го разубеди:
— Ще стане още по-лошо, Джирлиб. Пътят е много дълъг. По-добре да вземем автобуса до музея… Виждаш ли, идва… — моментът беше идеално избран. Експресният автобус точно завиваше по издигнатия широк булевард. Червените му светлини обозначаваха маршрута му към централната част на града. — Докато стигнем там, снежните запалянковци ще започнат да се връщат и ще има рейс, с който ще пътуваме през целия път до вкъщи.
— Ей, не съм дошла тук да гледам някакви евтини извънземни номера. Искам да видя снега!
Гокна вдигна рамене.
— Много неприятно, Вики. Но винаги можеш да си завреш главата в някоя хладилна камера, като се върнем.
— Аз… — Вики забеляза, че търпението на Джирлиб е на изчерпване, а и не разполагаше с никакъв убедителен аргумент в подкрепа на желанието си. Само една дума на Брент и Вики волю-неволю щеше да бъде занесена обратно у дома. — … хм… какъв прекрасен ден за посещение в музей!
Джирлиб кисело се усмихна.
— Да, и като стигнем, сигурно ще заварим там Рапса и малкия Хрунк. Може би със сладки приказки са убедили охраната направо да ги откара.
Думите му разсмяха Вики и Гокна. Двамата най-малки вече не бяха бебета, но все още висяха на гърба на баща им почти цял ден. Мисълта, че може да изпързалят охраната на майка им, им се стори много забавна.
Четиримата се наредиха в края на тълпата, която чакаше да се качи в автобуса… Е, добре. Всъщност е по-безопасно като сме четирима, а не двама. Пък и Кралският музей е в най-сигурната част на града. Дори ако татко ни хване, нашият план и предпазните мерки ще ни извинят. А и през целия ми останал живот ще има сняг.