Две хиляди секунди по-късно Киви се вмъкна в пивницата на Бени. През това Бдение Бени ръководеше кръчмата. Чудесно!
Той беше любимият й кръчмар. Известно време двамата се пазариха за новото оборудване, което той искаше.
— Боже мой, Бени! Трябват ти още видеотапети? Има и други проекти, където да влязат в употреба.
Например, за парка под Хамърфест! Бени сви рамене.
— Накарай Пастира да оправи съгласуването на изображенията и няма да искам видеотапети. Просто нещата се изхабяват. Виждаш ли? — и той посочи пода, където образът на Арахна беше постоянна гледка.
Киви видя носещата се буря, която щеше да достигне Принстън след няколко Ксек. Със сигурност екранните драйвъри още работеха, но също така се забелязваше изкривяването и оцветените петна.
— Добре, има какво още да се вземе от „Невидимата ръка“, но ще струва скъпо.
Ритцер Брюхел щеше да се запени, дори ако не му трябваха видеотапети. Той смяташе „Ръката“ за свое лично имение. Киви погледна другите точки от написания на ръка списък на Бени. Всички хранителни продукти за зареждане произхождаха от оранжерията за бактерии и културите, които отглеждаше Гонле. Летливи вещества и суровини! За най-добри приятели тези двамата приемаха бизнес съревнованието си ужасно сериозно.
С крайчеца на окото си Киви зърна някакво движение. Вдигна поглед. Почти до тавана компанията на Ксин се беше разположила на обичайното си място. Езр! Неволна усмивка озари лицето на Киви. Беше обърнат настрани и гледаше към нея. Тя му махна с ръка. Като че ли изражението му се смрази и той извърна глава. За миг пристъпът на старата болка помрачи съзнанието й. Дори сега, когато го виждаше, тя всеки път изпитваше това неконтролируемо радостно потрепване — все едно срещаше стар починал приятел, с когото можеш да си кажеш толкова много. Но годините отлитаха и всеки път той извръщаше глава. А тя нямаше намерение да причини зло на Триксия Бонзол. Помагаше на Томас, защото той беше добър човек — един мъж, който даваше всичко от себе си, за да ги преведе през изпитанията на Изгнанието.
Запита се дали Езр изобщо някога ще изслуша обяснението й. Може би. Времето беше пред тях. Когато Изгнанието свърши, цяла цивилизация ще им се притече на помощ и Триксия ще се върне при него. Тогава със сигурност той ще й прости.
36.
Пространството между външния корпус на лагера и обитаемите куполи представляваше буфер срещу внезапна разхерметизация. С времето различните земеделски култури, отглеждани от Гонле Фонг, бяха заели мястото, но загубата на налягане би унищожила някои от гъбичките или опитите й с канберски цветя. Дори сега оранжериите на Фонг използваха само част от мъртвото пространство. Недалеч оттам щеше да се състои и срещата между Фам и Езр Вин. Тук въздухът бе неподвижен и студен. Единствената светлина, която се промъкваше през външната стена, беше намаляващото сияние на Изчезващата звезда.
Фам закачи крака на една стенна спирачка и търпеливо зачака. През предишното Бдение провери, че мястото е изпълнено с локализатори, които проблясваха тук-там по стените. Няколко неизменно витаеха във въздуха около него, но дори на ярко осветление приличаха на по-големи прашинки. Докато се спотайваше в здрача, Фам се превърна в човек-команден пост. Чуваше и виждаше всичко, което пожелаеше. Точно сега оглеждаше въздушния балон между куполите. Някой се приближаваше предпазливо. Зад клепачите му се появи картина — почти толкова ясна, както тези на визьорите на Чуенг Хо. Беше Вин, който изглеждаше изнервен и напрегнат.
На колко години е Вин сега? Трийсет? Вече не е хлапе. Всеки път се взираше в чертите му… Това сериозно поведение… Колко прилича на Сура! Човек, на когото не можеш да се довериш! Но за щастие, човек, когото можеш да използваш!